Започва срещата на Европейския съвет

Започва двудневната среща в Европейския съвет, на която ще бъде обсъден бюджетът на ЕС 2014 -2020 г.

На нея се очаква да бъде засегнат и въпросът с наскоро оповестените данни от българското правителство, че зад атентата в Бургас през лятото на 2012 г. стои радикалната групировка "Хизбула". Върховният представител на ЕС за външната политика и сигурността Катрин Аштън излезе със сдържано изявление по-рано днес, с което заяви, че не изключва възможността ЕС да признае организацията за терористична.

Към момента обаче не е ясно дали терористичният акт ще бъде тема за дискусии и централно място ще заеме финансовата рамка на Европа за следващите години.

Европейският парламент вчера се обедини около позицията, че икономическата криза не трябва да бъде използвана като претекст за финансови ограничения до 2020 г. Евродепутатите акцентираха върху повечето гъвкавост и достатъчното средства за покриване на предвидените програми. Според тях някои правителства ще се опитат да наложат съкращения в проекта на Комисията.

"Не трябва никога да приемаме бюджет с икономии за седем години. Ако направим това, ние приемаме, че кризата ще продължи вечно. Не сме толкова песимистични", заяви лидерът на групата на ЕНП Жозеф Дол.

Съществуваха и притеснения за предложенията за поемане на различни бюджетни ангажименти.

Председателят на Европарламента Мартин Шулц заяви, че няма да подпише бюджет, който води до дефицит. "Няма да го направя. Дори и Парламентът да ми нареди, аз няма да го направя, защото е нелегално решение. Договорите ни задължават да спазваме балансиран бюджет", категоричен бе Шулц.

Германският канцлер Ангела Меркел заяви, че се съмнява да се постигне споразумение на срещата. Тя все пак изтъкна, че ще се бори за такова.

Чешкият премиер Петр Нечас, от своя страна, заяви, че не приема бюджета в настоящия му вид и ще използва правото си на вето. Според Прага разходите трябва да бъдат орязани.

На същата позиция е и премиерът на Великобритания Дейвид Камерън. Той също ще бойкотира споразумението, ако не бъдат намалени разходите.

Френският президент Франсоа Оланд заяви, че няма да приеме споразумение, което пренебрегва земеделието и растежа.

Холандия в лицето на премиера Марк Руте каза, че няма как да се обясни на европейския гражданин, че трябва да се правят икономии, и уточни, че ще подкрепи повече пари за иновации, образование, растеж и заетост.