Защо Венци не стана Куката в "Под прикритие"

Венцислав Янков е роден на 18 януари 1971 г. в Сливен. Завършва НАТФИЗ през 1995 г. и оттогава е актьор на свободна практика. Играл е в Сливенския, Пловдивския, Добричкия театър, в "Сълза и смях" и др. Има номинация за "Аскеер" през 1999 г. с представлението "Зидарите и попа" в Сливенския театър.

Благодарение на отличното си владеене на френски и английски език често снима в чуждестранни продукции.

С ролята на малкия близнак Ники в сериала "Под прикритие" стана познат на широката публика в България.

Венци влиза в "Под прикритие" след кастинг, като се явява за ролята на Куката, но продуцентите в крайна сметка му поверяват образа на Ники Близнака.

Макар че героят му бе убит по средата на третия сезон на екшън сериала, хората продължават да спират актьора по улиците на София и да се обръщат към него с Близнак.

"Обикновено не знаят името ми и ми викат неща от рода на "Ей, Близнак", "Евалла, мафия!" и т.н. Отношението към мен и към другите колеги, играещи членовете на бандата, е доста положително и сме много харесвани. Което е донякъде парадоксално, защото ние сме все пак отрицателни герои", споделя Янков пред в-к "Преса".

За да развие своя персонаж, той чете много книги и гледа много филми за гангстери, черпи опит и от епизодичните си срещи с подобни хора в живия живот. "Опитах се да го изиграя така, че да не прилича на друг подобен герой. Въпреки че в образите на близнаците и на Куката тарантиновският елемент е търсен от самите сценаристи и това се оказа много успешна идея", разказва Венци.

Самият той никога не е бил щатен актьор, въпреки че е имал предложения. "Аз съм много свободолюбив човек и смятам, че в тази работа имаме постоянна нужда от провокации. Когато попаднеш в нова среда, това те вдъхновява, а когато си дълго време с едни и същи колеги, започвате да си омръзвате, научавате си номерата и трудно се изненадвате - малко като в брака."

Венци снима в доста френски телевизионни продукции, а най-известният от филмите за голям екран, в които е участвал, е от 2006 г. - "Заекът на Ватанен", философска притча с Кристоф Ламбер в главната роля. "Имах епизодична роля в този филм - местен вагабонт в един бар. Заяждам се с главния герой и след това го набивам заедно с приятелите си", спомня си артистът, който и там е в позицията на "лошо момче".

Не че има афинитет към подобен тип образи, но засега явно му е писано да го помнят с такива. "Нямам предпочитания към определен жанр, в който да играя. Всеки актьор се стреми да постигне широк диапазон - да е убедителен и в комедийни, и в драматични роли", казва актьорът. Питам го на кои световни имена се възхищава... "Започвам с Марлон Брандо, който може би е най-гениалният актьор, раждал се на този свят. Той е епоха в киното, променя самия начин на игра. Любимец ми е Ал Пачино. Имам много филми с него и с Брандо вкъщи и като мине време, ги гледам пак и пак. Не могат да ми омръзнат, защото всеки път виждам нещо ново в играта им."

От съвсем малък Янков решава, че ще стане актьор. Неговата майка работи като помощник-режисьор в Сливенския театър и когато е на 10, го записва в детската студия на Ники Априлов, за да се занимава с нещо смислено след училище, а и да го държи под око. "В началото имах вътрешна съпротива да се кача на сцената, срамувах се. Но след като отидох един път, ми стана интересно и разбрах, че това ще е моята професия."

Поради особеностите на живота в България обаче му се е налагало да работи паралелно и други неща заедно с основното си занимание. "Занимавал съм се с доста странична дейност, за да си докарвам допълнителни доходи. Например с хотелска анимация. Бил съм и в рекламна агенция, дори и общ работник съм бил. До неотдавна бях редактор на предаване за култура в една телевизия".

"Аз съм на 42 години. Целият ми живот мина в промени. Всеки път почваме отначало. При китайците най-голямото проклятие е "Да живееш в интересни времена." Навремето играех в пиесата "Рейс" на Станислав Стратиев с Татяна Лолова и Георги Русев, светла му памет. Та там има една реплика на Таня Лолова: "По телевизора казаха, че живеем добре". Това беше през 90-те години, а до ден днешен се случва същото - по телевизията говорят, че икономиката е стабилна, че няма дефицит, а на практика е ужасна безработица и хората няма какво да ядат."

Това, което според него е голям проблем в нашето общество, е песимизмът, вечната нагласа на предварително отрицание. "Да имаш и най-гениалната идея, първото нещо, което ти казват, е: "Няма да стане." Човек трупа знания, качества, има проекти, но постоянно чува това. А да се осъществяват идеите, е важно за цялото общество - защото, когато се случи, това помага не само на самия човек, а и на общността." В свободното си време Янков обича много да чете. "Смятам, че това е задължително за всеки, който има добро отношение към себе си", казва той и няма как да не се съгласим с него.

"Обичам също така да общувам, да говоря с хората. Да намирам личности, които имат способността да развиват различна гледна точка към някоя наглед шаблонна тема", споделя актьорът. Място за срещи с такива хора за него е барът, но в класическия смисъл - като тихо местенце, където да се отпуснеш и да си чуеш приказката. "Уви, тук почти няма такива места. Имаше един чудесен бар - "703" на "Шишман", в който ходех още като студент. Като влезеш вътре, все едно не си в София. Но за съжаление този бар не оцеля", спомня си актьорът.