Търговските банки в България кредитират сектори, които имат бърза възвращаемост на инвестицията, но по-слабо отношение към високо технологичните производства и генерирането на икономически растеж. Такива са търговията и ремонтната дейност, строителството и недвижимите имоти, чиито дялове в структурата на фирмените кредити са съответно 30, 18 и 15%.
Това посочи гл. ас. д-р Григор Сарийски от Института за икономически изследвания при БАН по време на научна конференция за посткризисното икономическо развитие на ЕС и България.
Ако подобна тенденция продължи, то ние скоро няма да излезем от кризата, защото парите ще отиват там, където има бърз ефект, но печалбата и работната заплата най-малко растат, смята Сарийски.
Структурата на кредитите кореспондира и с тази на заетостта. Сега най-много се търсят професии, свързани с търговията и услугите – продавачи, консултанти, което не предполага дългосрочен икономически растеж, каза проф. Искра Белева.
Основният въпрос сега е защо бягат парите и как да заработят те за стабилен и дългосрочен икономически растеж, смята проф. Гарабед Минасян. Като параметри на финансовата и икономическа уязвимост на България той посочи отрицателната финансова сметка, заради износа на собствен, а не на чужд капитал, свиването на инвестиционната активност с близо 40% за последните 3 години, намаляването на индивидуалното потребление с 8,1 на сто и натрупването на социално напрежение в обществото следствие на безработицата и бедността.
Финансовата стабилност е илюзорна без наличие на икономическа стабилност, подчерта проф. Минасян и препоръча енергични мерки на правителството за поддържане на ред, дисциплина, прозрачност и предвидимост.