Chevron ще проучва за шистов газ след 2015 година

ДОКЛАДА НА: Камарата на представителите, Комисия по енергетика и търговия ОТНОСНО:ХИМИКАЛИ ИЗПОЛЗВАНИ ПРИ ХИДРАВЛИЧНОТО РАЗБИВАНЕ (ПРОУЧВАНЕ И ДОБИВ НА ШИСТОВ ГАЗ) Намален състав април 2011 г. СЪЕДИНЕНИ АМЕРИКАНСКИ ЩАТИ http://rfflibrary.files.wordpress.com/2011/04/hydraulic-fracturing-report-4-18-11.pdf *става ясно,че около 600 от 750 химикала използвани при хидрораздробяването ,ако не са токсични,канцерогенни-някои дори радиоактивни ( в шистовите скали има Радий 226 който попада в отпадъчните води и от тях в водоизточнисите и въздуха - което означава, че отпадъчните води от добива на шистов газ трябва да бъдат третирани като радиоактивен отпадък)! ,то те са замърсители на въздуха ето го,преведен и на БЪЛГАРСКИ ! http://www.zonabg.com/en/2011-08-10-13-21-43.pdf ЕКСПЕРТНО МНЕНИЕ - СТАНОВИЩЕ На Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН (ИБЕИ- БАН) Относно: Оценка на риска при проучване и добив на шистов газ Становището е прието от НС на ИБЕИ на 19.07.2011 г. http://www.iber.bas.bg/sites/default/files/Stanovishte_IBER_shistov_gaz.pdf ЕКСПЕРТНО МНЕНИЕ - ПРОФ. ДЮЛГЕРОВА http://www.nina-dulgerova.org/Statii/ShistovGasRusiaDnes.pdf 13 аблуди за добива на шистов газ в България: 1: „Проучването за шистов газ е безопасно, защото процесът е като този при конвенционални газови находища (и не е същият като при добива на шистов газ)“. В действителност, находищата на природен (конвенционален) газ са различни от тези на шистов газ. Природният газ се съдържа в затворени „мехури“, от които се изсмуква в почти чист вид при добива. Шистовият газ не съществува като находище под земята. Той е разтворен в находища от глинести шисти, които трябва да бъдат разбити, за да се извлече от тях каша от вода, пясък, върнати химикали и газ, от която на свой ред да се отдели газът. Проучването за шистов газ може да има две цели: 1) проучване за наличие на шисти изобщо; за Добруджа това е е установено още преди десетилетия; шисти има и от тях може да се извлича газ; 2) проучване за рентабилността на шистовото находище; това проучване е пробно добиване на газ с измерване на свойствата на добива. То ще се осъществява чрез същия хидравличен разрив, който се използва и за добиване на газа. По същия начин ще се пробива със сонда – първо вертикално, после хоризонтално – и по същия начин шистите ще се разбиват чрез впръскване под налягане на вода, пясък и опасни химикали. 2: „Технологията на хидравлично разбиване е стара и нищо тревожно не се е случило за десетилетията на използването й“. В действителност, едва през последните 15 години бяха разработени хоризонталното сондиране и химическият състав на сместа, впръсквана под земята. Това доведе и до бума на добив в САЩ след 2005 г. Именно химическите вещества, впръсквани под земята, представляват основната заплаха за здравето на хората и за природата. 3: „Химикалите, добавяни към водата, са незначителен процент от впръскваната под земята смес“. В действителност, при един сондаж се впръскват до 30 000 тона вода. От тях десетки тонове са концентрирани вещества с доказано канцерогенно и невропатично въздействие. При десетките и стотици сонди, необходими за разработване на шистовото находище, хиляди тонове химикали ще бъдат впръскани в земята и подпочвената вода на Добруджа. 4: „Находището ще стигне за нуждите на България за 300 години“. В действителност, корпорацията, която ще добива газа, ще го продава на свободния енергиен пазар, не само на българската страна. Да се твърди, че една частна компания ще чака 300 години (или 100, или 20), за да си върне инвестицията, е абсурдно от пазарна гледна точка. Единственото, което България гарантирано може да получи, е възможността да купува на пазарни цени газта от частната компания. На второ място, прогнозите за размерите на добивания газ тенденциозно се завишават, показва разследване на вестник „Ню Йорк Таймс“. Добивните компании имат интерес да докладват завишени данни, защото финансират бизнеса си чрез пари на трети лица – инвеститори в дялове от кладенците. 5: „Добивът на газ ще даде работа на хората и ще развие икономически региона“. В действителност, добивът на газ не е традиционен поминък за Добруджа и не отговаря на ресурсите на региона, известен като житницата на България. Малко вероятно е техническите длъжности по сондите да бъдат изпълнявани от земеделци. Същевременно, анализ на разходите и ползите ще разкрие друга картина: огромно натоварване върху местната инфраструктура, върху водните ресурси на региона, и върху природната среда. Не може да не забележим, че разходите ще бъдат най-вече обществени и дългосрочни, а ползите – частни и кратковременни. 6: „Шеврон е реномирана компания, която ще работи по най-високите стандарти за безопасност“. В действителност, корпорацията „Шеврон“ е известна с неетичните си бизнес практики и унищожаването на околната среда. В последните 20 години компанията е била съдена в Индонезия, Ангола, Нигерия, Бангладеш, и в щатите Калифорния и Ню Хемпшир. В Еквадор в началото на 2011 г. местният съд постанови, че „Шеврон“ трябва да изплати 8,6 милиарда долара обезщетения на населението за умишлено замърсяване на средата на живот. Позицията на корпорацията е, че „Ще оспорваме решението докато адът замръзне, а и след това – върху леда“. 7: „Протестът срещу шистовия газ е политически и обслужва интересите на Русия“. В действителност, протестът е нормална реакция на гражданите, засегнати пряко от решението на правителството, без да бъдат уведомени и консултирани. Това е позиция срещу добива на шистов газ, без значение на националността на компанията, включително срещу РОСГЕОКОМ, „Овъргаз“ и който и да е друг концесионер, за който разбираме от чуждестранната преса. 8: „Гражданите трябва да оставят решението в ръцете на експертите и политиците“. В действителност, демократичният процес изисква постоянна, а не само електорална гражданска активност. За съжаление, на обективността на експертите не може да се разчита, когато те са в явен конфликт на интереси. Така например, работата на ст. научен сътрудник Кристалина Стойкова като консултант на „Тексако“ (на която „Шеврон“ е наследник), обявена в биографията й на сайта на БАН, напълно компрометира позицията й, че добивът на шистов газ не крие рискове. Въпрос на гражданска отговорност е „човекът от улицата“ да си изгради информирано мнение и активна позиция спрямо проблем, който пряко го засяга. Точно това се случва с кампанията против шистовия газ в момента. 9. След приключване на сондажа замърсените с химикали води се пречистват - На територията на България не съществуват съоръжения за пречистване, които могат ефективно да пречистят замърсените води, тяхното построяване и експлоатация би оскъпило процеса и ще го превърне в икономически неефективен, поради това в Америка отпаднете води биват изхвърляни в океана и отворени водоеми или се складират в подземни кладенци. 10. Поради дълбочината на сондиране процеса е безопасен (при всеки сондаж около 50 % използваната вода смесена с химикали остава под - земята) - скалните масиви не са еднородна консистенция подобно на циментовите плочи, запознатите с геологията знаят, че във всяко скално образование има множество пукнатини и е примес от различни по химически състав компоненти което улеснява ерозията на скалите на земната повърхност както и преноса на течности през подземните скални слоеве. 11. В шистовите скали има Радий 226 който попада в отпадъчните води и от тях в водоизточнисите и въздуха - което означава, че отпадъчните води от добива на шистов газ трябва да бъдат третирани като радиоактивен отпадък. 12. Не ни е нужна екологична оценка за проучванията - за всеки сондаж се използват 5000 галона химикали които са токсични и карциногенни и с тях се замърсяват 30 000 галона вода, тези химикали трябва да бъдат транспортирани, складирани, използвани и след това замърсената вода която вече съдържа и радиоактивния елемент Радий 226 трябва да бъде пречистена или съхранена според екологичните изисквания в страната - ако за това ни трябва екологична оценка за какво ни е изобщо екологично министерство. 13. Добруджа е сеизмичен район - корпусите на сондажите са изградени от цимент които не е устойчив на вертикално напрежение което е характерно при сеизмична активност. Това ще доведе до разрушаване на тяхната цялост, навлизане на подпочвена вода в сондажите и освобождаване на големи количества химикал в подпочвения воден слой на Добруджа - приблизително 15 000 галона химически замърсена вода или 2500 галона чист химически продукт за всеки един сондаж, като тези цифри трябва да се умножат по броя на засегнатите сондажи. проучването (технологията/методите/използваните химикали и тн; са 1:1 с този при добив-няма разлика) проучването и добива на шистов газ в България е ОПАСНО !, ВРЕДНО !, И С НЕ!ПОПРАВИМИ И КАТАСТРОФАЛНИ НЕ!ОБРАТИМИ ПОСЛЕДИЦИ ЗА ПРИРОДАТА а и за ЗДРАВЕТО,ПОЧВАТА,ВЪЗДУХА, ВОДАТА НА БЪЛГАРИЯ!. при положение,че статистиката сочи,че всеки 20-ти кладенец е ''лош'' *(предвид огромното налягане ''обшивката'' не издържа,и се пука) то това са (рано или късно) НЕ ДАЙ СИ БОЖЕ хиляди ! ХИМИЧЕСКИ БОМБИ със закъснител !!! къде е ДАНС ?!? да не дава ГОСПОД един по сериозен земетръс!..,че всичко тръгва! :| това е заплаха за НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ (живота и здравето на Българина). ПРИРОДАТА загива безвъзвратно и завинаги