Тази година има каламитет на гъсеници в Странджа. Може да се каже, че е свързан с глобалната човешка дейност. Това каза директорът на природния парк Стефан Златаров за агенция "Фокус".
Най-засегнати са районите, в които има много габъри, тъй като тези дървета са най-предпочитани от гъсениците.
Нападнати са и дъбовете.
"И в миналото е имало такива каламитети. Странджа е била пръскана с различни препарати, но доколко съм запознат, подобно третиране не е било извършвано през последните години. Не мога да кажа защо горските стопанства не пръскат с препарати”, каза Златаров.
Човешката дейност в Странджа създава райони с едногодишни дървета, което отслабва съпротивителните сили на гората. Липсата на вековни дървета, в чиито корони птиците свиват гнезда, също допринася за голямата популация на гъсениците.
"На места гората е заприличала на такава от месец декември. Имах възможност да посетя и турската част на планината. Там положението е още по-тежко.
Вероятно това е свързано с климата, ранното затопляне", допълни Стефан Златаров. Той успокои, че естествените процеси в Странджа са все още такива, че този проблем не би създал необратими последици.
"Тези гъсеници обаче изядоха прираста на гората през тази година. Това касае предимно сечищата, от които се добива дървесина", каза директорът на парка. Общият годишен прираст на странджанските гори е 252 900 куб. м.