Ангелкова: Спирането на ски концесията на Банско ще доведе до големи щети
По всичко личи, че до прекратяване на договора за концесията на ски зоната в Банско заради множество нарушения от страна на концесионера "Юлен", явно няма да се стигне. В най-лошия случай за концесионера може да се опре до някаква корекция на договора между него и държавата, но не и до едностранно спиране на концесията. Това стана ясно по време на обществената дискусия в Министерството на околната среда и водите (МОСВ) за разширяване на ски зоната в Банско в рамките на новия план за управление на Национален парк "Пирин", както и за спазването на концесионния договор от страна на "Юлен".
Според министрите на туризма и на спорта Николина Ангелкова и Красен Кралев прекратяването на договора ще доведе до големи щети за държавата, до загуба на работни места за жителите в района на Банско и Разлог, а ще има и неблагоприятни последици за развитието на зимните спортове.
Природозащитните организации обаче настояват за отнемане на концесионните права поради множество и драстични екологични нарушения от страна на концесионера, който освен това иска от години и разширяване на ски зоната и съоръженията на Банско, заложено в новия план за управление на Природен парк "Пирин". Планът трябваше да влезе за одобрение от Министерския съвет преди седмица, но премиерът Бойко Борисов го спря, като обеща това да стане след консенсус и широка обществена дискусия.
Затова на днешната среща бяха поканени и всички заинтересовани страни – неправителствените и природозащитни организации, министърът на околната среда и водите Ивелина Василева, министърът на туризма Николина Ангелкова, министърът на спорта Красен Кралев, министърът на икономиката Божидар Лукарски, кметът на Банско Георги Икономов, председатели на ресорните парламентарни комисии и представители на концесионера.
Министърът на туризма, която лобира за разширяване на ски зоната в Банско, припомни за пореден път важната роля на зимния туризъм за икономиката и че целият отрасъл формира над 14 % от БВП на страната.
"Загубите за туризма биха били огромни, ако се тръгне към прекратяване на договора за концесия в Банско. В случая към евентуалните загуби трябва да бъдат включени и индиректните и косвените загуби, свързани с имиджа на страната не само като туристическа дестинация, а изобщо за икономическа стабилност", каза тя.
Ангелкова изтъкна още:"Банско е определен на първо място по конкурентоспособност в цяла Европа. Това е трудно постижимо, ако няма последователни усилия. Рекламата, която самият курорт прави през годините допринася цялата страна да бъде разпознаваема като туристическа зимна дестинация. Според Европейската туристическа комисия България е поставена на 6-то място като предпочитана дестинация".
Министърът на туризма се надява договорът за концесия на ски зоната в Банско само да бъде изменен. "По този начин ще можем да надградим това, което до момента е постигнато като имидж за страната. Да не съсипваме създаденото до момента - над 37% от заетите са пряко в сектора, да не говорим за съпътстващите индустрии. Освен това Цялото население на този район се препитава с туризма. Надявам се разумът днес да надделее", призова Ангелкова, цитирана от Фокус.
Тя отчете, че в България има 32 писти и 110 лифта. На 560 км територия у нас се пада 1 км ски писта, а в Австрия - на 100 км. "Надявам се наистина разумът да надделее и да можем да надграждаме това, което имаме, а не да го разрушаваме", препоръча министърът на туризма.
Екоминистърът Ивелина Василева пък припомни, че темата за концесионния договор на Банско години наред генерира емоции и спорове и е крайно време това да приключи.
"Крайно време е да постигнем яснота за развитието и управлението на ски зоната в Банско. Знаете, че изричната воля на правителството и указанията на премиера са да се проведе дебат постигане на консенсус по спорните въпроси. След съображения, притеснения, изразени от гражданското общество, се взе изричното решение да не се пристъпва към последващи действия без консенсус. Това е нашата воля. Темата за концесионния договор години наред генерира емоции и спорове. Стига вече емоции и спорове. Време е за решение!", заяви Василева.
Екоминистърът увери присъстващите, че правителството и министеството й стриктно ще съблюдават законодателството, което да гарантира опазването на околната среда, "имайки предвид, че говорим за Национален парк "Пирин". Василева призова всички страни "за диалог и отговорно поведение, водено от презумпцията и осъзнаването на важността на темата от гледна точка на защитата на държавния интерес".
Преди нея Красен Станчев от Института за пазарна икономика отправи обвинение срещу правителството, че не съблюдава за спазване на концесионното законодателство и че ако договорът за концесия на ски зоната в Банско е нарушен, той просто трябва да бъде разтрогнат.
"Ако страната е правова, ако се уважават законите за задълженията и договорите, за концесиите и за опазване на околната среда, не е ясно за какъв компромис става дума в случая с концесията на ски зоната в Банско. Ако законите се спазват, то всеки спор трябва да се решава между концесионера и концедента. Виждам и вина на правителството в това нещо. За концесионния договор не е нужно да се прави цяла работна група, за да се разбере, че договорът не дава основания за неговото разтурване. Такива няма по закона за концесиите. Като хипотеза за неспазване на концесионния договор е опазването на околната среда", коментира Станчев.
Според министъра на икономиката Божидар Лукарски "няма нужда от статистически данни, за да се докаже факта, че ски инфраструктурата е недостатъчна". "Министерството на икономиката няма доклади на НАП и Сметната палата, касаещи изпълнението на концесионния договор за ски зоната в Банско. Нашето становище е, че при спазване на приложимото законодателство и положителен ОВОС, би следвало по-скоро да се развие лифтовата инфраструктура", каза Лукарски.
Председателят на Междуведомствената работна група за ски-концесията на Банско Мариета Немска пък обяви, че "няма категорични доказателства" за неизпълнение на задълженията по договора от страна на концесионера. "Преценихме, че при прекратяване на концесионния договор трябва да се обмислят бъдещите последствия за държавата, концесионера и Община Банско - при едно бъдещо съдебно развитие на едно такова решение", обясни Немска.
"Обсъдихме много варианти за разрешаване на натрупаните проблеми във връзка с концесионния договор. Първото бе вариант за прекратяването му едностранно, който може да се приложи, ако е налице виновно поведение на концесионера. Представените на Междуведомствената работна група не съдържат факти за такива. Докладите за ДНСК не обосновават незаконно извършено строителство. Комисията не разполага с документи, които да докажат неизпълнението на задължението на концесионния договор", докладва Немска.
"Имайки предвид, че нямаме категорични доказателства за неизпълнение от страна на концесионера на задължение по концесионния договор, преценихме, че не можем да предложим такова решаване на проблема, защото ще го задълбочи", каза още шефката на комисията.
Експертите й са преценили как ще се отрази прекратяването на концесията на икономическия климат и как ще погледнат чуждите инвеститори на едно такова решение. "Обезщетение от страна на държавата за над 100 млн. лв. ще бъде сериозен разход. Много време е отнело решаването на това как да бъде променен договорът, за да бъде в съответствие с действащото законодателство", обобщи Немска.
Природозащитниците обаче са категорични по въпроса: "В националните паркове не трябва да се строи". Това каза Любомир Костадинов от WWF- България по време на дискусията. Той обърна внимание, че "в случая се говори за Национален парк и би трябвало, що се касае до МОСВ, в националните паркове да се строи".
Тома Белев от Асоциация на парковете в България пък отбеляза, че собственикът на фирмата-концесионер "Юлен" не присъства на срещата. "Явно той се представя малко над министрите и над депутатите", коментира Белев.
"Междуведомствената работна група предлага да се промени предмета и обекта, задълженията на концесионера. Моят въпрос е имаме ли всъщност концесионен договор, сключен през 2001 г., ако към настоящия момент не е ясно какво сме дали и при какви условия сме го дали?", попита той.