Дълбоките океани – акумулатор на слънчева енергия

Дълбоките океани на планетата могат абсорбират достатъчно топлина, така че за известно време на намалят ефекта на глобалното затопляне дори при дългосрочните тенденции, които наблюдаваме днес.

Това сочи нов анализ на климатолози от американският Национален център за атмосферни проучвания (NCAR), цитиран от PhysOrg.com.

Проучването, базирано на компютърни симулации на глобалния климат, посочва пластовете океанска вода, намиращи се на дълбочина под 300 метра, като основен акумулатор на топлината, която се "губи" от погледа на климатолозите за известни периоди. Такъв периоди е бил изминалото десетилетие, през което глобалните температури не са се покачили значително, макар че налице са били всички фактори това да се случи.

Откритията също така предполагат, че през следващите 100 години могат да се очакват няколко подобни интервали, независимо от ясната тенденцията към общо покачване на температурите.

Десетте години в началото на новото хилядолетие са най-топлите за едновековната история на следенето на глобалните температури. Въпреки това 1998 г. остава най-горещата година в историята до 2010 г.

Това противоречеше на факта, че през последното десетилетие нивата на парниковите газове продължаваха да се покачват, а сателитните измервания показваха, че разликата от погълнатата и отделената от Земята радиация се повишава. За климатолозите стана ясно, че излишната топлина не може да изчезне просто така, а се събира някъде на Земята. Те не бяха сигурни къде точно се намира този абсорбатор.

Изследователите от NCAR предположиха, че вместо да затопля атмосферата или да топи леда на полярните шапки, тази енергия се складира в дълбоките слоеве на океана. С помощта на мощен софтуерен инструмент, известен като Community Climate System Model, те са пресъздали в сложните взаимодействия между атмосферата, материците, океана и ледовете. Така те създали общо пет симулации, при които разликата основно се състои в бъдещите нива на парниковите газове от човешката дейност.

Всички тези симулации показали растеж на глобалните температури, който обаче за периоди от по десетилетие бил забавян на няколко пъти през следващите сто години. През тези периоди дълбоките слоеве на океана се затопляли много повече, отколкото плитките (тези до 300 метра).

Тези промени във температурите на световният океан ще оказват значително влияние върху световният климат. Те ще бъдат подобни на ефекта от Ла Ниня (La Niña), при които глобалните температури започват да спадат леко, когато по-студените води от дъното на океаните се издигнат и достигнат повърхността около тропиците.

При противоположното явление Ел Ниньо (El Niño), температурите на повърхността на океана се се увеличават, което води до засушавания в някои области на света.