Складирането на огромни количества въглероден диоксид под земята в борбата с глобалното затопляне може да се окаже по-трудно от очакваното, смята геофизикът от Университета Станфорд Марк Зобак.
Според учения голямата опасност за проектите ще бъдат малките и средни по магнитут земетресения, чиято сила не е достатъчна, за да предизвикат разрушения на повърхността, но може да доведе до дехерметизирането на хранилищата и изтичането на парниковите газове.
Днес най-перспективните места за складиране на въглероден диоксид са разположени под пластове скали с дебелина от 2 до 3 километра, осигуряващи достатъчна бариера между газовете и атмосферата.
Повечето тези места обаче са изградени от твърди скали, които ще станат чупливи ако върху тях се приложи високо вътрешно налягане. Подобно налягане може да отключи разместване на земните платове, което да доведе до земетресения и нежелани пукнатини в скалите, смята Зобак.
Друго пречка пред бъдещото складиране на парникови газове ще бъде необходимостта от изграждане на огромна инфраструктура за отвеждането им към хиляди подземни хранилища по цялата планета.
Според Зобак подобна инфраструкура ще бъде с размерите на сега съществуващите системи за добив и пренос на нефт и газ, изграждана в продължение на век. Държавите ще бъдат принудени да вложат колосални усилия и средства построяването й, ако искат тя да има ефект.
Днес по света вече се работи по проекти за складиране на парникови газове по земята. Подобни съоръжения вече съществуват в Норвегия и Алжир. Зобак смята, че в глобален мащаб ще са нужни общо 3400 газохранилища до средата на века, които да поемат изхвърлените количествата въглероден диоксид.