Интензивният риболов в Дунав пречи на рибата да се размножава

Интензивният риболов влияе неблагоприятно върху популациите на рибата в Дунава.

Те са подложени на значителен натиск от страна на човека и трябва да се полагат големи усилия за опазването им в долния участък на реката, тъй като в горния не са толкова уязвими, коментира доц. д-р Лъчезар Пехливанов от БАН, който е участник в международната експедиция за изследване на река Дунав - JDS3.

Целта на третото поред мащабно проучване, чието начало е било поставено на 13 август в Германия, е  събиране на актуални данни за цялото поречие на Дунав.

В изследователския екип, който днес акостира с кораби край Русе, са включени химици, хидробиолози и микробиолози от Словакия, Румъния, Австрия, Сърбия, България, Унгария и Хърватия. 

Мониторингът на българския участък от реката е започнал на 13 септември и ще продължи до 26 септември.  Според доц. Пехливанов има съществени разлики в ихтиофауната в различните участъци на реката. По думите му в страните, където се практикува интензивен риболов, включително и бракониерски, се вижда, че няма големи хубави риби, за разлика от горния участък на Дунав.

Той обясни, че сред видовете, които са намалели, са есетровите риби, забранени за риболов. 

"Те са много уязвими, защото нарастват бавно, размножават се късно и дори най-малкият натиск при интензивен риболов влияе неблагоприятно върху техните популации", обясни Пехливанов.

Той уточни, че има индикации и за инвазивни видове растения и животни, включително и риби, които влияят неблагоприятно върху местните видове. 

"В нашия институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания имаме проект за инвазивните видове,  защото е необходимо да се знаят по-точни параметри на тяхното въздействие и да се разработят мерки за ограничаването им", обясни Пехливанов.

Той даде пример с мидите "Дрейсена", за които река Дунав е коридор за разпространяване. Когато обаче тя  попадне в язовири, където се черпи вода за напояване или за охлаждане, може да запуши тръбите с обрастванията си. 

Пехливанов обясни, че друг инвазивен вид е китайският поспаланко, който се е появил преди няколко години в реката. 

Ръководителят на основната изследователска група от международната експедиция Бела Шчани  коментира, че целта на изследването е комплексно и подробно  проучване на химическите компоненти.

"Събрахме обемно количество данни за различни компоненти, които никога преди не са били изследвани и не е имало лабораторен анализ върху тях. В момента предварителните данни, които имаме, сочат, че влиянието  на отходните води е много вредно, тъй като се вливат директно в реката", обясни Шчани. 

По думите му предварителните данни показват и наличие на различни химични компоненти - фосфор, натрий и  азот, но това било нормално предвид участъка, който е изследван, и те за в бъдеще ще бъдат намалени. Според него долната част на реката, където е и България, е много богата на живот и има много голямо биологическо разнообразие.

Шчани обясни, че в целия участък на реката са взети проби от 68 точки, като само в българския те са 15.  Международната експедиция за изследване на река Дунав - JDS3, обединява международното сътрудничество на всички 14 държави от Дунавския басейн и Европейската комисия. 

Проучването се провежда на всеки шест години. Предходните експедиции са били съответно - през 2001 г. и 2007 г. 

Резултатът от JDS1 през 2001 г. е отчел високи нива на биологичното разнообразие и редките видове.  Негативите включват обаче проблеми, свързани с наличието на органично и микробиологично замърсяване, тежки метали, нефтопродукти от кораби, пестициди и химикали. 

Шест години по-късно - при провеждането на втората експедиция през 2007 г., е станало ясно, че  сътрудничеството между Дунавските страни води до положителни резултати, като в много области е постигнат напредък.

Например, качеството на водата като цяло се подобрява, като в реката са констатирани значителни количества естествени популации и зони, които са останали в добро екологично състояние. 

JDS3 от тази година, която се организира и координира от Международната комисия за опазване на река Дунав,  е продължила с пробонабирането от местата, през които са преминали предходните две експедиции. Химичните анализи от тях ще се извършат във водещи лаборатории в Европа, а организаторите на експедицията се надяват сътрудничеството между страните от Дунавския басейн да продължава да носи позитиви.