Кораловите рифове – пъстри, пулсиращи със живот и критични за морската екосистема – са под обсада. Но този път заплахата не идва от обичайните заподозрени. Не е само замърсяването. Не е само климатът. Този път атакува неочаквано тих, но свръхефективен убиец: морският таралеж.
Последните изследвания показват, че рифовете в Хавай буквално се разпадат под натиска на милиони бодливи нашественици, чиято популация излиза извън контрол. Причината? Комбинация от климатичен хаос, липса на хищници и човешко безхаберие.
Морските таралежи са част от екосистемата – нормално. Но когато на квадратен метър се тълпят над 50 от тези бодливи създания, равновесието се срива. Таралежите се хранят с коралите, като остъргват техния варовиков скелет – основата на рифа. Това е процес, наречен биоерозия. А когато броят им е прекомерен, рифовете буквално се разтварят.
"Имаме райони с най-висока плътност на морски таралежи в света", казва Кели ван Воесик от Университета в Северна Каролина. "Рифовете просто не издържат."
Хонаунау – някога едно от най-красивите кътчета на западен Хавай – сега е в критично състояние. Кораловото покритие в залива е спаднало до едва 28%, при положение че под 26% рифовете започват да губят битката с ерозията. А в някои плитки зони, нужното минимално ниво за оцеляване е цели 40%.
С други думи – природата вече не успява да навакса. За всяко парче корал, което таралежите "смилат", растежът не може да компенсира загубата.
Таралежите не са сами. От сушата, като безмълвен убиец, се стича друг разрушителен враг – замърсяването. Селскостопански торове и отпадни води променят химията на океана. Излишъкът от хранителни вещества засилва растежа на водорасли, които конкурират коралите за пространство и светлина. Междувременно, киселинността на водата се покачва – още един удар по изтощените рифове.
Покачващите се температури на океаните задействат т.нар. избелване на коралите – процес, при който коралите изхвърлят симбиотичните водорасли, които ги поддържат живи и цветни. Избелелите корали са болни корали – уязвими към болести, по-бавно растящи и по-лесно разрушими от таралежите.
Всяко едно избелване е като удар в сърцето на рифа. А когато те са редовни и продължителни, възстановяването става почти невъзможно.
Но как се стигна дотук? Отговорът е риболовът. С намаляването на популацията на хищници – като риби спусъци и зеленоглави риби – естествените контролери на таралежите изчезват. Резултат: таралежите се размножават като в апокалипсис без враг.
Същевременно тревопасни риби като папагалите също намаляват. Това позволява на водораслите да се разпространяват неконтролируемо – още един удар по коралите.
Унищожаването на кораловите рифове не е просто екологичен проблем. Това е заплаха за живота на хиляди хора. Кораловите рифове предпазват бреговете от бури и ерозия, създават работни места чрез туризъм и риболов и поддържат културната идентичност на хавайците.
Сривът на рифовете означава по-силни вълни, по-големи щети по инфраструктурата и спад в доходите на общностите, живеещи с и от океана.
Да. Но изисква действия – сега.
Риболов под контрол: Морските резервати и защитените зони са жизненоважни. Те позволяват възстановяване на хищни и тревопасни риби и възвръщане на естествения баланс.
Ограничаване на замърсяването: Управлението на отпадните води и намаляване на селскостопанските течове може да стабилизира химията на водата.
Образование и участие: Местните общности и туристите трябва да бъдат обучавани да опазват и уважават рифовете – не да ги унищожават.
Борба с климатичната криза: Нужни са мащабни усилия за справяне с глобалното затопляне, за да се ограничат температурните скокове и събитията на избелване.