Когато снегът се топи...

Факт е, че днес екосистемите се променят в световен мащаб в резултат от топящия се морски лед около полюсите, снега и ледниците. Това твърдение се отнася с особена сила за регионите с висока надморска височина, в които водата е замръзва поне за месец всяка година – т.нар. "област на криосферата".

Еколозите вече са установили начинът, по-който по-големите животни – пингвини и полярни мечки, реагират на загубите на своите хабитати. Едва сега обаче, науката започва да разкрива по-малко видимите ефекти, които промените в криосферата оказват на организмите.

В статия, публикувана в сп. BioScience, учени от държавния университет в Портланд описват резултатите от десетилетни изследвания в областта на климата. Оказва се, че топлото време през зимата, застрашава оцеляването някои видове дребни животни, обитаващи почвата и прави корените на растенията по-податливи на измръзвания. Това се дължи на липсата на снежна покривка, която служи като изолатор срещу зимния студ.

Друг сериозен проблем е свързан с кафявите водорасли – микроорганизми, които живеят под полярния лед и служат за храна за крила (скаридоподобен или ракообразен зоопланктон). Топенето на ледовете намалява броя на водораслите, което от своя страна застрашава цялата хранителна верига, на върха на която са морските птици и големи бозайници като китовете.

Друга неприятна новина в случая е, че изчезването на леда може да намали капацитета на моретата да поемат въглеродния двуокис от атмосферата.

Проблемът с въглеродния двуокис е съществува и на сушата. Там топенето на вечно замръзналите почви на север ще доведе до промени в способностите на растенията и микробите да го поемат от атмосферата.

Учените открили, че топенето на ледниците и замръзналите части на реките ще вкарва повече органични замърсители в прясната вода, което ще застрашава живота на част от речните организми.