Лоша новина за белгийските космонавти

Когато белгийският космонавт Франк де Вин бил обхванат от носталгия по дома по време на мисия, достатъчно му било да погледне към Земята и да потърси с поглед една особено силно осветена зона в Европа през нощта.

Става дума за осветлението на магистралите в родината му, което от десетилетия обхваща стотици километри пътни платна и се пуска веднага щом се слънцето се скрие.

Тази практика се цени особено много от белгийците и чужденците, преминаващи с автомобил през равнинната държава, а ефектът се вижда дори и от Космоса с помощта на телескоп, пише АФП.

Сега обаче настъпват други времена. От петък регионът Фландрия започва да държи осветителните тела по магистралите изгасени през нощта.

Предвидено е осветлението да бъде окончателно премахнато на близо 50% от дължината на настоящите магистрали, а останалата част от пътните платна ще бъдат осветявани само понякога (при лоши метеорологични условия, засилен трафик и т.н.). Много малко ще са отсечките, край които лампите ще светят постоянно.

До момента Белгия беше сред малкото останали европейски държави, които си позволяват лукса да поддържат осветление на пътната си мрежа през нощта. Предвид затягането на бюджетните разходи и повсеместните усилия за спестяване на енергия нещата се променят.

Един от редките подобни примери е малката и богата страна в съседство – Люксембург. Там всяка вечер се включва ярко осветление на около 150-те километра магистрални пътища.

Включваните досега крушки за обливане в светлина на магистралите и големите пътища в Белгия са най-малко 335 хил. Цената, която е платена за това само през миналата година, е 9,5 млн. евро, като са използвани 105 гигаватчаса електричество, или продукцията на един ядрен реактор за четири дена.

Всичко започва през 50-те години на миналия век. Тогава е установено, че голяма част от смъртоносните инциденти на пътя се случват през нощта. Множеството лампи са замислени именно от съображения за сигурност. Освен това навремето електроенергията не е била толкова скъпа.

Двайсет години по-късно всички магистрални входове и изходи са осветени. А за да не се излагат шофьорите на непрекъснато редуване на светли и тъмни участъци, постепенно светлината обхваща целите пътища.

Ефикасността на тези мерки обаче се оспорват. Защитниците на идеята за загасване на крушките потвърждават, че видимостта на пътя действително се е увеличила, но подчертават в същото време, че това е предизвикало и неоправдано голямо повишаване на самоувереността на водачите на превозни средства. Оттук и катастрофите не са намалили драстично броя си. Отгоре на всичко самите лампи представлявали допълнителни възможни препятствия по траекторията на по-буйните шофьори.

Германският евродепутат Петер Лизе, който е един от основните защитниците на спирането от употреба на традиционните енергоемки електрически крушки, подкрепя решението на Белгия да остави пътищата си тъмни.

Той признава, че Европа не може да задължи белгийците да престанат да осветяват магистралите си, но предупреждава, че законодателството, отнасящо се до старите крушки, важи и за пътното осветление.

Така или иначе решението явно е взето. Надявайки се да не увеличи катастрофите и да намали сметките си за ток, Белгия ще остави пътищата си да потънат в мрак. В интерес и на "зелената" икономика, и на личната безопасност на шофьорите е единственото негативно последствие от мярката да се окаже това, че в бъдеще белгийските астронавти няма да могат да виждат така лесно родината си от Космоса.