Микробите ще наследят Земята

Глобалното затопляне не е нов феномен в историята на планетата. Изучавайки какво се е случило на Земята преди около 250 млн. години, учен от Университета в Южна Калифорния се надява да разбере какво бъдеще ни очаква, ако температурите продължат да се покачват със същото темпо, съобщават от учебното заведение.

Разбира се, ако вземем предвид факта, че 90% от океанските видове на Земята са изчезнали през този период, не е изненадващо че бъдещето няма да е добро. "Науката показва, че Земята се променя", казва Дейвид Ботиер, професор по науки за Земята и биология.

За да отговори на този касаещ всички ни въпрос, Ботиер се обърнал към миналото и изследвал фосилите в земните океани отпреди стотици милиони години. Фактите недвусмислено сочели, че бързите покачвания на въглеродния диоксид в миналото, причинени от природни фактори, винаги са водели до масови измирания.

Най-апокалиптичното затопляне се случило преди 250 милиона години в края на периода перм. Макар че точната причина за затоплянето остава обект на дебати, теорията набляга на факта, че разкъсването на суперконтинента Пангея е довело до увеличена вулканична активност, която включвала отделянето на колосални количества парникови газове в атмосферата.

След като планетата се затоплила с най-малко пет градуса по Целзий, всички животни и растенията на сушата и близо 90% от тези в океаните измрели.

Въз основа на тези факти Ботиер направил три основни предсказания:

- В бъдеще все повече въглероден диоксид ще бъде абсорбиран от океана, правейки го по-киселинен. Затова можем да очакваме да станем свидетели на измирането на кораловите рифове, което се е случило и в края на периода перм;

- Вследствие на изчезването висшите форми на живот количеството на микробите в моретата ще се увеличи. Така, макар кораловите рифове да изчезнат, ще видим създаването на нови рифове, изградени от едноклетъчните организми, които виреят добре в топлите и киселинни морета;

- По-горещата атмосфера ще забави океанската циркулация. По-бавният океан означава по-малко смесване на горните с долните водни слоеве, което от своя страна ще доведе до по-малки количества кислород във водата. Така в моретата ще се появят мъртви безкислородни зони, в които рибата и другите кислород-дишащи форми на живот не могат да виреят. В момента наблюдаваме нарастване на зоните с минимални количества кислород в Тихия океан, както и на мъртвите зони във водите в близост до американския щат Орегон и в Мексиканския залив.

Ботиер казва, че не е единственият учен, който обръща поглед към миналото за да предскаже бъдещето. Други учени също публикуват подобни изводи, позовавайки обаче на друг период на масово измиране в следствие на глобално затопляне - термалния максимум от палеоцен-еоцена, от преди 55 милиона години. Тогава температурата се повишила с няколко градуса за период от едва няколко века.

"Макар, че не е перфектния аналог, масовото измиране в края на перм-а може да ни научи много за бъдещето на глобалното затопляне", смята Ботиер.