Мишките пищят, та се късат (ВИДЕО)

Във високопланинските гори на Панама и Коста Рика живеят пеещи мишки. Особи от два вида – Scotinomys teguina и Scotinomys xerampelinus – издават пронизителни звуци всеки път, когато възникне необходимост да защитават територията си.

Така те не само плашат своите конкуренти, но и призовават на помощ ближните си.

Изследователите дълго не можеха да разберат защо са нужни въпросните вопли, но днес отговорът на този въпрос вече е ясен – те са необходими за обозначаване на границите на територията.

В дадения случай иде реч за съперничеството между S. teguina и S. xerampelinus. По-малкият централноамерикански гризач се защитава от панамския, който е с по-големи размери.

"Много хора недоумяват защо им е на гризачите да "пеят". Всъщност високочестотни трели издават много представители на този отряд, включително мишки, плъхове и дори домашни хамстери. Често всички те издават звуци на много високи честоти, неуловими за човешкия слух", пояснява водещият автор на изследването Бреш Паш, зоолог от Факултета по интегративна биология към Тексаския университет.

"Вокализацията се състои от бързо повтарящи се звуци, които ние наричаме трели. Звуците се възпроизвеждат всеки път, когато животното отваря и затваря малката си уста, а това се случва около 15 пъти на секунда", разказва Паш.

Както вече споменахме, "пеенето" помага на гризачите в борбата за територия. Междувидовият конфликт има място поради това, че двата вида имат еднаква храна и среда за обитание.

Паш и колегите му в последното си изследване се опитали да отговорят на фундаментален въпрос от биологията – какви фактори регулират разпределянето на видовете на териториите?

Като провели редица опити и лабораторни експерименти, учените забелязали, че панамските мишки предпочитат да се заселват в по-студени високопланински гори. Представителите на този вид не понасят горещините. Те издават своите трели в отговор на нахлуване на територията им на представители на други видове, тъй като самите те са доминиращи на територията.

А централноамериканските мишки са устойчиви на високи температури и затова заемат по-ниски места (в подножието на планините), но ако им се предостави възможност, те с удоволствие прибягват към "по-старшите" си събратя. Впрочем, когато последните започват да пеят, то представителите на вида S. teguina се предават още преди началото на битката за територия и бягат презглава.

Според авторите на изследването основният извод, който те са направили от своята работа е, че комуникацията на съперничещите си видове е много ефективен метод.

Чуйте го: