От „Дърбан“ спечелиха замърсителите, смятат еколози

От 2008 г. до 2011 г. Европейска инвестиционна банка (ЕИБ) и Европейска банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) инвестират в замърсяващи производства. 40 млрд. долара са инвестирани в изкопаеми горива – въглища, петрол и газ, докато в чиста енергия и в зелена технология са инвестирани 25 млрд. долара.

Това съобщи Деница Петрова от Международната екологична организация Greenpeace. По време на специална пресконференция придозащитните и екологични организации и у нас отчетоха провал на климатичната конференция в Дърбан (ЮАР).

Тази конференция трябваше да очертае реализацията на климатичните политики, които да наследят и доразвият мерките от Протокола от Киото.

"Равносметката от Дърбан е, че замърсителите спечелиха, а хората загубиха. Големите корпорации плащат милиони за лобиране, така че бизнесът да продължи и да не се реализират амбициозните климатични политики", коментира Деница Петрова.

Георги Стефанов от WWF определи споразумението от Дърбан като "доста слабо". То води до решение за създаването на климатичен фонд, но продължава да не е ясно колко средства ще има в него, дали ще стигнат и откъде идват. Конкретните решения бяха отложени за 2020 година. Според Стефанов конференцията от Дърбан ясно е показала, че подобен род срещи "на закрити врати" не водят до резултат, още повече, че страните-членки на ООН имат мнения с различна тежест.

В известен смисъл "Дърбан" се провали да вземе решение и по отношение на финансите за климата. Европейският съюз (ЕС) обаче може да поеме щафетата чрез собствения си бюджет за периода 2014-2020 г. Съюзът може да спаси собствените си цели за борба с климатичните промени, като финансира проекти и програми, свързани с битката с измененията на климата.

Сред основните причини за глобалното затопляне са изгарянето на изкопаеми горива и 40-те милиарда тона въглероден диоксид, отделяни от човешка дейност, чието количество продължава да нараства. Парниковият ефект трябваше да повиши температурата с максимум 2 градуса по Целзий. Вече се говори за 3-4 градуса глобално затопляне до 2020 година.

В момента НПО секторът у нас сътрудничи в изработването на националния план за намаляване на емисиите. Организациите обръщат внимание на парадокса – залагат се мерки за намаляване на емисиите, а в същото време се предвижда строежът на нови въглищни централи.

Предстои и изработването на Закон за климата и у нас, разказват еколозите. Той трябваше да бъде приет до края на годината, но все още е на фаза "работна група". Все още не е ясно за какво българското правителство ще похарчи парите от спестените емисии. Те възлизат на близо 800 млн. евро. Еколозите се опасяват тези пари да не отидат за ТЕЦ-ове, които са едни от основните замърсители. Според Борислав Сандов, това би значело да се дадат скрити държавни субсидии на сектора.

"В същия момент се говори колко са скъпи възобновяемите енергийни източници (ВЕИ). Те са скъпи, защото не получат тези субсидии. Другата голяма тема е, че имаме треска за шистов газ. Правителството нарича този добив алтернатива, но алтернатива на фосилните горива са ВЕИ", отбеляза Сандов.

Той съобщи още, че в близките дни групата екологични и граждански сдружения ще внесат в Народното събрание декларация срещу две технологии – на улавяне и съхраняване на въглерод диоксид в земните недра и на добив на шистов газ по метода на хидравличен удар.