Платили сме си излишъка от емисионни права

Във връзка с изпълнението на пакета на ЕС "Климат-енергетика" България се нуждае от улеснения при продажбата на подписаните около 250 млн. тона емисионни единици въглероден диоксид по Протокола от Киото.

За целта трябва да се отчитат продажбите от страна на Полша и Чехия от над 300 млн.т. въглероден диоксид. Това заяви зам.-председателят на Българска стопанска камара Димитър Бранков по време на среща с европейския комисар по климатичните въпроси Кони Хедегор, съобщават от БСК.

Ангажиментите по "Климат-енергетика" трябва да бъдат изпълнени до 2020 година. Според модела PRIMES, който се използва за анализ и прогнози относно търсенето и потреблението на енергия в ЕС, България ще има средногодишен ръст от 3% на БВП до 2020г., което предопределя общо изоставане от средно европейското равнище на БВП на жител.

Успоредно с това PRIMES налага намаляване на емисиите СО2 за България през 2020 г. с близо 50% спрямо 1988 г. и около 37% спрямо 1990 г., при обща цел за ЕС 20%.

"Предвидените преференции – увеличаване на тавана за емисиите от нетъргуемия сектор с 21% спрямо 2005г. и допълнителни емисионни квоти (EUА) като приход за българското правителство, не са в състояние да компенсират ограничаването на конкурентоспособността на основните промишлени инсталации, както и нарастването на цените на ел.-енергията за стопански и битови цели”, подчерта Бранков.

От своя страна, комисар Хедегор подчерта, че количествата предписани емисионни единици (ПЕЕ) от над 2 млрд. тона въглероден диоксид, с които разполагат България и други основни емитенти, създават риск от сриване на световния и европейския емисионни пазари.

Според Кони Хедегор неподписването на международно споразумение по климата също прави нереалистична реализацията на резерва от страна на България и т. нар. банкиране на ПЕЕ.

В отговор на тази позиция, зам.-председателят на БСК уточни, че икономиката на България е предплатила многократно цената на т.нар. "излишък от емисионни права”, вкл. чрез двойно съкращение на БВП, загуба на работни места, ниски доходи и огромна емиграция от над 1.6 млн. души през последните 20 години.

"Напълно справедливо е искането за пълна и ефективна реализация на резерва от емисионни квоти и финансиране на проекти за енергийна ефективност, ВЕИ и безвъглеродни технологии, особено като се отчита високата енергоемкост на българската икономика (средно над 60-70% от тази на ЕС-27)”, подчерта Димитър Бранков.