Биологичното разнообразие и екологичните практики за запазването му са част от темите, на които се обръща сериозно внимание при оформяне на целите на Общата селскостопанска политика (ОСП) през следващия програмен период (2014-2020 година).
Въпросът за ОСП от тази гледна точка ще бъде разгледан днес в Комисията по земеделие на Европейския парламент.
Статистиката показва, че в България степента на усвояване на средства по мерките на Общата селскостопанска политика, насочени към опазване на биологичното разнообразие, традиционния ландшафт и околната среда (Ос II - развитие на селските райони), е изключително ниска. До края на 2010 г., само 55 млн. евро са били изразходвани за агроекологични мерки.
Причините за това са многобройни. Информацията за нови възможности се съобщава твърде бавно. Земеделските производители имат затруднения при попълване на сложните документи за кандидатстване. Тъй като капацитетът на персонала е доста ограничен, администрацията често дава приоритет на големи проекти, които са лесни за администриране.
Като цяло трудно се достига до около 4 милиона малки ферми, в Румъния и България, много от които се отнасят щадящо към опазването на биоразнообразието. Така 1% от големите стопанства на Румъния и България (с размер над 100 хектара) използват над 50% от средствата на Общата селскостопанска политика, като същевременно осигуряват най-малко опазване на природата.
За да се промени ситуацията, природозащитната организация WWF счита, че най-малко 50% от бюджета на ОСП за следващия програмен период (2014-2020 година) трябва да отидат за екологични практики, защитаващи биоразнообразието. Земеделските производители от земи с висока природна стойност и други потенциални ползватели от "Натура 2000", които полагат допълнителни усилия, за да защитят околната среда, трябва да бъдат възнаградени за това.
Освен това трябва да има гаранции, че няма да има никакво движение на средства от Ос II (развитие на селските райони) към Ос I (преки плащания).