Пролетните наводнения – пет конкретни мерки как да ограничим щетите

Щетите от наводненията в Хасковска област и конкретно в село Бисер могат да се окажат доста по-малък проблем предвид очакваното снеготопене в началото на пролетта, което може да доведе до още по-големи наводнения. Това предупреждават от природозащитната коалиция "За да остане природа в България".

Природозащитниците призоваха властите у нас внимателно да прочетат и да приложат Европейската директива за оценка и управление на риска (2007/60/EEC), вместо да се занимава с безкрайни спорове относно собствеността на този или онзи язовир.

Преди две години ЕК комисия стартира процедура срещу България за неприлагане на директивата. Сега за пореден път става ясно, че мерките за борба с наводненията практикувани последните 60 години се оказват не само неефективни, но и опасни, казват природозащитниците.

От ключово значение е да се въведе спешна система за уведомление на населението, с поставяне на хора, които да наблюдават нивото на реките и да сигнализират кметовете на населените места при очаквани наводнения.

След наводненията през 2006 г. 32 млн. лева от националния бюджет бяха заделени за корекции на реки, диги, изсичане на крайречната растителност и ремонт на язовири, показва справка в сайта на Министерския съвет. Голяма част от средствата бяха вложени във водосбора на река Марица, която в момента се разлива. Предприетите хидротехнически мерки са ефективни срещу малките наводнения, но не и срещу големите. Затова новите мерки, които се прилагат в Европа, са коренно различни и следват мотото "повече място за реките - повече сигурност за хората".

За да не се превръщат медиите в черна хроника след месец-два, от "За да остане природа в България" предлагат пет конкретни мерки срещу щетите от възможни големи наводнения. Мерките са съобразени с европейската директива:

- Контролирани наводнения – реките се обграждат от близко разположени диги, които не позволяват наводняване на околните терени. Мярката спомага за поемане на високите води и предотвратяване на смъртоносни разливи по течението на съответния воден басейн – там, където има населени места. За целта обаче дигите трябва да са в изрядно състояние около населените места, но биха могли да бъдат премахвани между реката и влажните зони или премествани на по-голямо разстояние от реката.

- Възстановяване на старите речни корита и крайречната растителност – това намалява скоростта на течението. В България всички равнинни реки са коригирани, а крайречната растителност е изсечена, за да се подобри "пропускливостта на речното корито”.

- Изясняване на собствеността на всички язовири в страната, премахване на рисковите язовири и хидротехнически съоръжения. Създаване на язовири, които да поемат високите води.

- Създаване на "карта на риска" и забрана на строителството в речните корита. Да няма строителство в заливните тераси на реката, което се прави с надеждата, че "дигата така или иначе пази".

- Опазване и възстановяване на естествените гори във водосборните басейни на реките, които не само намаляват повърхностния воден отток, който предизвиква наводнения, но и осигуряват значителни количества вода, даже и в периоди на суша.