Противоречивите генно-модифицирани храни

Мнозина от нас за първи път чуват за генно-модифицираните (ГМО) храни още през 1990 г., когато медиите започват да говорят за тях. Първата генетично-модифицирана храна е доматът FlavrSavr, създаден от учени в Калифорния в началото на 1990-те. В случая генните инженери променили генома на растението така, че плодовете му да издържат по-дълго време, след като са били обрани, без да се развалят.

Във Великобритания дебатите около безопасността на ГМО-храните започват, след като лейбъристкото правителство на Тони Блеър създава първата ферма през 1999 г., с цел проучване на въздействието, което културите, предназначени да издържат на хербициди, оказват върху дивата природа. Мнозина експерти смятат, че тези проучвания не разкриват дългосрочното въздействие на новата технология върху околната среда.

В отговор на разразилата се истерия, на рафтовете в супермаркетите се появява понятието "органични", а калта по картофите успокоява потребителите, че не идват от лаборатории, а направо от полето.

Том Кларк, научен редактор на Channel 4 news, пояснява, че за развитието на ГМО-индустрията ключовата дума в случая е била "точност". Именно заради тази точност и прецизност в генетичните манипулации днес учените могат много по-лесно да извлекат полезните гени от един организъм и прецизно да ги вмъкнат в друг.

Днес освен в храните, генетично модифицираните организми се използват и в борбата с опасни епидемии. Така например британските учени първи използват генетично-модифициран комар в борбата срещу треската денга.

Генетиците от изследователската компания Oxford Insect Technologies (Oxitec) добавят ген на мъжки комари, носители на вируса, който впоследствие убива потомството им и респективно се намалява вероятността от предаване на болестта. Засега разработката е на ниво експерименти, предаде Channel 4.

Генетично-модифицирани култури от 1996 г. насам са били отглеждани с търговска цел и в момента се отглеждат от около 16,7 милиона фермери в 29 страни, като 90% от добива идва от САЩ, Аржентина, Бразилия и Канада. Към 10% от световното производство на ГМО отива за създаването на биогорива.

Специалистите смятат, че в бъдеще ще бъдат създадени растения, които ще могат да издържат на засушавания и същевременно ще дават повишени добиви.