Тази година Азербайджан е домакин на 29-ата конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН за климата. България е представлявана от президента Румен Радев.Част от българската делегация са и служебният министър на енергетиката Владимир Малинов, служебният министър на иновациите и растежа Росен Карадимов, представители на държавни институции и агенции, на иновативни български компании и индустриални предприятия. Президентът е придружаван от съпругата си Десислава Радева.
"Науката държи ключа не само за намаляване на въглеродния ни отпечатък, но и за подобряване на човешкия живот в епоха на климатична нестабилност. Затова призоваваме за продължаване на подкрепата за науката и образованието в областта на климата", коментира президентът Румен Радев, който посети българския павилион по време на конференцията.
"България се ангажира не само да бъде част от инициативи за регионално енергийно сътрудничество в Централна и Източна Европа, Балканите и Черноморския регион, но и извън тях. Това е ясна демонстрация за амбициите на страната ни да участва активно в климатичната дипломация. Екстремните климатични явления – от наводнения до горски пожари и суша, стават все по-чести и по опустошителни. В рамките само на няколко месеца наводненията доведоха от няколко жертви в Босна и Херцеговина, до стотици жертви в Испания. Вярвам, че начинът да постигнем устойчиви решения в борбата с климатичните промени, е чрез обмен на опит и трансфер на знания", заяви още държавният глава.
Радев посочи, че страната ни ще продължи да укрепва връзките между Европейския съюз и страните извън него, които споделят нашите приоритети относно климатичната неутралност, справедливия енергиен преход, енергийната сигурност и нисковъглеродните технологични иновации.
Основен фокус на лидерите в Баку ще бъде около това да намерят финансова помощ за развиващите се страни, така че да им помогнат да се адаптират към климатичните промени. Друг проблем, който отчитат лидерите на страните членки на конференцията, е връщането на Доналд Тръмп в Белия дом и рискът САЩ отново да излезе от Парижкото споразумение.
Към момента ангажиментът за финансова помощ на развиващите се страни ще приключи в края на 2024 г., като засега възлиза на 100 млрд. долара. Искането е той да се увеличи на 1 трилион долара до 2035 г.