София реши проблема с тока. Прави го от салами и сирене

Алтернативни източници на електроенергия ще има в столицата. Токът ще се произвежда от полусухи храни - салами и сирене, и от останалите манджи от детските градини и училищата. Електричество и тор ще се прави и от зелени боклуци и зеленчуци, съобщава в. Монитор".

"Това е най-модерната инсталация за третиране на биологичните отпадъци в България”, заяви кметът на София Йорданка Фандъкова при представянето на съоръжението.

Първата у нас инсталация за преработка на хранителни отпадъци се очаква да произвежда

600 мегаватчаса на година. Това означава, че произведеният от нея ток ще е достатъчен за годишното потребление на 1600 домакинства.

От общината са предвидили първоначално тя да се зарежда с 10 400 тона храни от големите източници на такива отпадъци.

"Определили сме над 2000 училища, болници, социални заведения, супермаркети и т. н., в които остава храна”, обясни директорът на общинското предприятие за боклук Николай Савов.

Остатъците ще се събират два пъти седмично и ще се извозват със специални камиони, които са херметически затворени.

Следващата крачка ще е да се намерят варианти за разделно събиране на хранителните отпадъци и от домакинствата.

"Проблемът е, че те няма как да се контролират за болести. Така че е опасно да не се развиват зарази”, обясни Савов.

Технологията на работа на инсталацията включва първо всеки камион с отпадъци да минава през кантар. После хранителните отпадъци се изсипват в контейнер и отиват в мелница.

"Няма проблем, ако в храната има найлон и пластмаса, защото машината е проектирана така, че отделя и този вид боклук”, уточни Савов.

Процесът продължава като смляният отпадък отива в магнитен сепаратор, в който се отделят и металите.

Кашата от боклуци се изливат в резервоар с обем 6000 куб. м, където чрез микроорганизми се отделя метан. Газът се отвежда за изгаряне към 2 когенератора с мощност съответно от 600 и 200 киловатчаса. Еленергията от завода отива в мрежата на ЧЕЗ, с която общината има договор за продажба на ток.

След отделянето на газа останалото сухо вещество минава през пастьоризация и отива в клетки. Там компостът доизгнива и след 20 дни е готов.

"Целият процес е направен така, че дори газовете, които се отделят, се поглъщат от специална въздушна завеса”, обясни Савов.

За превръщането на отпадъците в ток и тор отговарят само 13 души персонал.

В инсталацията на Хан Богров пък листата, шумата и клоните ще стават на тор. Там годишно трябва да влизат 24 000 т зелени боклуци, от които ще се получават 14 000 т компост.

"Полученият тор ще бъде от най-високо качество и ще се продава на земеделски производители или да се ползва за наторяване на парковете и градините в столицата”, обясни Савов.