Подобно на мнозина от двукраките си обитатели, в последно време Земята става по-дебела и плътна около екватора. Това показва ново изследване, цитирано от insidescience.org.
Увеличената издутина около екватора на планетата се дължи най-вече на събиране на огромните количества разтопена вода от ледниците в Гренландия и Антартика, която се насочва към екватора под влиянието на гравитацията и центробежните сили.
Така ефектът допълнително раздува планетата ни, която, ако трябва да сме точни, никога не е била идеална сфера. Действащите върху нея центробежни сили от въртенето са най-силни в зоната около екватора. Те я раздуват, придавайки ѝ, образно казано, формата на гигантска мандарина (сфероид или земен елипсоид).
Макар че са значителни в аболютни стойности (от порядъка на 21 километра в дължината на радиуса на полюса и на екватора), тези отклонения от идеалната сферична форма на Земята са незабележими с невъоръжено око и могат да се отчетат само с много точни системи за измерване.
Допреди около 22 хиляди години (съвсем наскоро от геологическа гледна точка) ледени плочи с дебелина няколко километра покривали голяма част от северното полукълбо. След края на последната ледникова епоха налягането, причинено от милиардите тонове лед, започнало да спада.
Освободена от тежестта, земната кора под него започнала постепенно да се издига нагоре, което бавно започнало да приближава планетата до сферичната форма и до намаляването на натрупванията около екватора, обяснява Стив Нерем, инженер по аеронавтика към университета в Колорадо.
Учените забелязали, че от средата на 90-те години обаче този процес се обръща и Земята отново е започнала да "пълнее" около екватора. Те открили, че за феномена е виновна основно гравитацията, която пренарежда колосални земните маси, а оттам и силата на гравитационните полета в различните региони.
Тези данни са получени от двойка изкуствени спътници, изстреляни в рамките на експериментa GRACE, чиято цел е мониторинг на гравитационните и климатични промени на планетата. С тяхна помощ учените тествали теорията си, според която загубата на лед около полюсите променя формата на планетата ни.
Сателитите правели снимки на всеки 30 дни, което позволило на геолозите да следят промените в масата на леда и на гравитационното поле.
Те открили, че топящите се ледници в Гренландия и Антарктика наистина допринасят най-много за "пълнеенето" на Земята, тъй като огромни количества вода от разтопения лед – близо 382 милиарда тона - се придвижват и натрупват около екватора.
Загубата на ледена маса там вече е отключила процеса на издигане на земната кора, който ще направи планетата ни по-сферична. Той обаче ще трае хиляди години, като в същото време ширината на планетата около екватора ще расте средно с 0.7 сантиметра за десетилетие.