ИТ секторът у нас – минало, настояще и бъдеще

ИКТ секторът (информационни и комуникационни технологии) формира между 9,5 и 10% от БВП на България. Това каза Явор Джонев, член на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ)*, която днес (30 ноември) празнува десет години от създаването си. 

Между 50 и 60% от продуктите, създадени у нас, отиват за износ за страни от Западна Европа и САЩ, обясниха представителите на асоциацията. Въпреки това през последните години БАСКОМ се стреми да пробие и на регионалните пазари, на които много от големите играчи още не са представени, като Турция и страните от бивша Югославия. Членовете на асоциацията успешно навлизат и на пазарите от Близкия и Далечния Изток.

По време на събитието ръководителите на БАСКОМ се обединиха около тезата, че това, което все още липсва в тяхната дейност, са целенасочени усилия към създаване на връзки с Китай и оползотворяване на огромните възможности, който този пазар предоставя. Благодарение на софтуерните продукти в бъдеще страната ни може да се превърне в своеобразен мост между Изтока и Запада, обясниха те.

"През последните десет години софтуерната индустрия у нас се наложи като успешен сектор, който дава висока добавена стойност и спомага за смисленото развитие на специалистите, които работят в него. Много от българските софтуерни компании са конкурентни на световно ниво и работят по проекти за едни от най-големите организации в САЩ, Западна Европа и Азия", заяви по време на събитието Георги Брашнаров, председател на Управителния съвет на БАСКОМ.

Според Брашнаров именно софтуерната индустрия е един от отговорите на все по-често задавания напоследък въпрос: Къде са конкурентните предимства на страната ни в съвременния променящ се свят и в кои ниши България може да предлага продукт на световно ниво с висока добавена стойност.

"Горди сме, че България успя да избяга от шаблона "евтина дестинация". Страната ни вече не е евтино място. Тя може да предложи качествени и иновативни продукти за всички, които искат да пробият в световната ИТ индустрия", допълни Брашнаров.

Кадрите решават

"Показателно за възможностите на сектора е, че в момента неговото развитие е забавено не от липсата на пазар и клиенти, а от липсата на достатъчно образовани специалисти, които да работят в него", посочи Явор Джонев.

"Според актуална анкета, изготвена от работната група по образование в БАСКОМ, до три години фирмите от сектора биха могли да поемат три пъти повече специалисти, отколкото работят в индустрията към момента." По оценки на Асоциацията днес в ИТ сектора работят около 20 хиляди висококвалифицирани специалисти.

Представителите на БАСКОМ се обединиха около тезата, че за съжаление българската образователна система не разполага с добър механизъм за изграждането на ИТ специалисти и мениджъри, които мислят творчески и са способни да работят в екип.

Сериозен проблем представлява и често срещаната липса на добри преподаватели, които да обучават бъдещите кадри.

На въпрос на iNews как биха убедили един млад специалист да преподава в България за няколко пъти по-ниска заплата, Георги Брашнаров отговори, че практиките, които българските компании използват, са неформални. Днес повечето от водещите фирми в бранша разполагат със специалисти, които получават добри заплати във фирмите си и заедно с това водят лекции в университетите.

"Ние обаче ще се стремим да намерим по-добър формален подход", заяви Брашнаров и добави, че съществуват редица спънки пред преподавателската дейност. "Колкото и да са добри хората ни, те не могат официално да водят лекции, тъй като не са хабилитирани. Най-важното обаче е студентите да получават достатъчно модерни и прагматични знания", заключи той.

От асоциацията заявиха, че не си правят илюзии с капацитета на образователната система у нас и предвиждат привличането на специалисти и от трети страни, които един ден да работят в България.

ИТ тристранка?

От асоциацията предложиха създаването на тристранен обществен съвет с участието на правителството, университетите и технологичния бизнес, в чиято рамка да бъде дискутирана нуждата от нови учебни програми и промени в образователната система.

Целта е по този начин бъдещите специалисти, които излизат от университетите, да са много по-адекватни на изискванията на бизнеса, което ще спомогне както за тяхната по-успешна реализация, така и за повишаване общата конкурентоспособност на бранша.

Ако не предприемем мерки в това отношение до 10 години развитието на индустрията няма да бъде с темповете, които на теория са възможни, коментира Явор Джонев.

Next level

Next level e слоган в чест на годишнината, зад който се обединиха ръководителите на Асоциацията. Следващият етап на развитие се изразява в създаването на все повече продукти с голяма добавена стойност (български аналози на Facebook, Skype) и във все повече инвестиции в прохождащи компании (startups), в които да се раждат иновативни идеи пробив на световните пазари, каза Брашнаров.

"За да продължим успешно развитието си, ни трябват повече и по-добри специалисти и изграждането на "екосистема", която да ни позволи да достигнем до това следващо ниво" заключи Брашнаров.

______________________________

* БАСКОМ е създадена през 2001 г. Днес в Асоциацията членуват повече от 45 водещи ИТ компании, които разработват софтуерни продукти и системи и предлагат услуги за цялостни ИТ решения. Основните й цели са популяризиране на българската софтуерна индустрия, развиване на професионализма и конкурентостта на сектора, работа за подобряване на образователната система, привличанне на ИТ инвестиции и др.