Иван Кръстев: САЩ може да са най-големият губещ на изборите

До момента, в който изстреляният от убиец куршум одраска ухото на Доналд Тръмп, президентските избори в САЩ изглеждаха като трагикомичен сблъсък между "осъдения" и "немощния". Провалът на твърде възрастния Джо Байдън в скорошния дебат с неговия почти толкова възрастен предшественик подхрани вече създалото се усещане, че американската демокрация е в опасност, независимо от това кой ще спечели изборите през ноември.

Покушението срещу Тръмп засили това усещане за криза до драматичност. А нахлуването на насилието в кампанията привнесе и призрака за една демокрация на ръба на гражданската война.

Някога на нас, които живеят извън Америка, ни се искаше да гласуваме на изборите в САЩ. Защото те винаги са изглеждали по-драматични, по-непредсказуеми, по-зрелищни и с по-големи последствия от всички избори, които нашите собствени демокрации биха могли да донесат – без въобще да говорим за наследяването на престарели лидери в бившия Съветски съюз, за режисираните избори в Русия днес или за внушително организираните конгреси на Китайската комунистическа партия.

През 2008 г. на мнозина по света им се искаше да можеха да подкрепят Барак Обама – както някога мнозина мечтаеха да полетят в открития Космос. По същия начин през 2020 г. на мнозина от чужденците им се искаше да могат да участват в решението дали Тръмп да бъде преизбран.

Ала настоящата година може да се окаже тази, в която изборите в САЩ са загубили магията си. Изборите през ноември вероятно са едни от най-важните от поколения насам. Но говорейки с хора извън САЩ, вече не чувам някой да си фантазира да участва в тези избори, които наистина имат значение.

Познавачите по целия свят правилно настояват, че Америка е изправена пред драматичен избор. Но ситуацията днес е по-различна. Погледнато отдалеч, контрастът между Байдън и Тръмп вече не изглежда толкова голям, колкото някога. И в двамата хората виждат възрастни политици, превърнали се в непопулярни президенти.

В една наскоро публикувана и много обсъждана статия историкът Нийл Фъргюсън настоява, че сравненията между днешната геронтократична политика в Америка и последните години на Съветския съюз са подвеждащи, но все пак показателни. И той има право: сравненията не са прогнози, а предупреждения.

Вашингтон през 2024 г. със сигурност не е Москва от края на 80-те години. Американската икономика е силна, американската армия продължава да всява страх, а мнозина продължават да рискуват живота си, за да стигнат до Америка. И все пак започва да се формира консенсус, че подобно на Съветския съюз в последните години от съществуването си американското общество е в криза, а американското могъщество е в упадък.

При липса на някаква драматична промяна САЩ и тяхното глобално влияние биха могли да се окажат най-големият губещ на тези избори. Колкото повече Америка изглежда обзета от криза и е в състояние на опасност, а стрелбата в Пенсилвания през този уикенд само подсили това усещане, толкова повече страната се нуждае от президент, който да говори за бъдещето и да го представлява.

През 1982 г. Леонид Брежнев, генералният секретар на съветската комунистическа партия, почина на 75-годишна възраст. Подобно на мнозина свои колеги в Политбюро, той беше стар и болен. Замени го ръководителят на КГБ Юрий Андропов. Андропов имаше амбицията да обнови или поне да дисциплинира съветския режим. Ала той също беше възрастен и болен и почина само 15 месеца след встъпването си в длъжност. Андропов беше наследен от 73-годишния Константин Черненко. Какви са били плановете на Черненко, остава неизвестно, защото той също почина само година след издигането си на върха. А когато Михаил Горбачов, най-младият член на Политбюро, дойде на власт през 1985 г., задачата за обновяване на режима вече се беше превърнала в невъзможна мисия.

Бях на двайсетина години, когато това се случи, а поредицата от погребения повече от всичко останало формираха представата ми за комунистическия режим и неговото бъдеще. Може да се каже, че Съветският съюз умря от изтощение, породено от реденето на опашки за сбогуване с неговите лидери.

Идните месеци ще формират представата за американската демокрация и сред млади, и сред стари, и сред граждани, и сред чужденци. Магията на демокрацията се корени в нейната способност за обновяване и промяна. В това отношение нито евентуална победа на Байдън, нито на Тръмп изглеждат като обещание за бъдещето. Байдън е благороден защитник на един изчезнал свят, докато Тръмп за съжаление бърка отмъщението с величието.

Лагерът на Байдън трябва да осъзнае, че в моменти като настоящия по-големият риск е да не поемеш риск. Ако хората престанат да очакват, че демокрацията може сама да се промени в мигове на криза, тя ще е загубила най-важното си предимство пред недемократичните режими.

 

Иван Кръстев, "Портал Култура"