Предизборният дебат започна и в iNews. Тук той няма да е между претендентите за депутатски места и министерски постове. В този диспут политиците ще отговарят на важните за читателите въпроси за това какво ще направят като поемат кормилото на управлението и в каква посока смятат да поведат държавата.
Първото интервю, което ви представяме, е с лидера на "Атака" Волен Сидеров.
- Г-н Сидеров, къде смятате, че ще се позиционирате в следващия парламент и целите ли се в министерски постове?
- Прогнозирането в момента е много трудно, тъй като ситуацията е неясна. Много е вероятно да вземем повече мандати, отколкото през 2009 г., и да бъдем решаващ фактор в следващото Народно събрание. За министерски постове в момента не може да се говори. Нашето виждане е, че ако въобще участваме в изпълнителната власт, то трябва да бъде подчинено на програма.
Нашата съдържа 16 раздела - колкото са министерствата, с виждания по всеки един сектор. Такава завършена и насочена концепция аз за съжаление не виждам при другите партии. Затова участието в изпълнителната власт за нас минава през възможността да се реализира тази програма. Това означава "Атака" да има подкрепа и в парламента.
Бихме участвали във властта, ако имахме определящата подкрепа, доминация и възможност да реализираме програмата. Иначе в участие заради спорта не виждаме смисъл. Този път "Атака" наистина ще поставя условия. Няма да даде своята подкрепа, както през 2009 г. Тогава просто ни подлъгаха. Борисов и ГЕРБ казаха, че монополите са вредни и трябва да се махнат, но не го направиха.
- С кого бихте се коалирали и склонни ли сте на отстъпки в тази посока, ако не може да се сформира правителство?
- Възможно е да се стигне до такава патова ситуация, дори и да има следващ вот. Това е нормална, демократична процедура. Аз не виждам нищо лошо да има пак избори.
Вярно е, че усложнява нещата, вярно е, че ще коства нова енергия и разходи, но в крайна сметка това е начинът за разрешаване на кризи. Кризата идва от там, че няма готовност в другите политически сили. Прекалено бързо се разигра този предизборен период. Оставката на ГЕРБ завари неподготвени и протестиращи, и извън казионни форми на политика, които биха могли да освежат пространството.
Те нямаха време да се организират и поради тази причина партиите, които са управлявали досега, пак доминират и претендират за властта. Аз не виждам никаква корекция, никаква промяна в мисленето на ГЕРБ, например. Те продължават да говорят за финансови рестрикции, за затягане на коланите, за запазване на плоския данък и същата мизерия на доходите.
БСП имат някаква промяна, която на практика е плагиатстване от "Атака". Те въведоха плоския данък – ние бяхме против. Сега казва "Не, не е хубав, трябва да го сменим". Променят се и вижданията им за доходите. Това е добре по принцип. Въпросът е, че няма единение за вижданията на партиите и това води до блокиране. Поради това при едно евентуално търсене на формула най-важното ще бъде идейното противопоставяне.
Как да се коалирам с ГЕРБ, ако те продължават да твърдят, че колониализмът няма алтернатива, че не можем да пипнем чуждите монополи, че не можем да изгоним ЧЕЗ, че няма как да вдигнем доходите?
- Какви според Вас са трите най-важни приоритета пред бъдещото ново правителство в икономическата и финансова сфера? А в социалната? Основните приоритети в здравеопазването и образованието.
- Ние трябва да направим няколко важни неща - да изгоним чуждите монополи, да си върнем добива. Също така трябва да въведем референдумите по швейцарски модел. Това означава, че с 50 000 подписа ще се инициира допитване до народа, като резултатът от него е задължителен за парламента. Не решим ли проблема с доходите и безработицата, тогава няма въобще какво да си играем на политика. Да се отказва всеки, който смята, че няма виждане по тези въпроси.
- Как ще отговорите на очакванията на протестиращите. Все пак предсрочните парламентарни избори са плод на техните действия? Ако се стигне до нови избори след 12 май, могат ли протестиращите да бъдат евентуален коалиционен партньор?
- Няма никакъв проблем, тъй като основната част исканията на протестиращите се покриват с вижданията на "Атака". Затова има и увеличение на подкрепата за партията в сравнение с други политически сили. Там въпросът е да има организация и качествени представители, които да бъдат излъчени. Досега видяхме хора, които искат в мътната вода да хванат риба.
Смятам, че когато вече има готова политическа сила, която е застанала на тези позиции, не е нужно непременно нови хора да се занимават с политика. Партиите са за това - те не са лошо нещо. Въпросът е да накараме партиите да отговарят на интересите на хората. Това става с референдуми.
Тогава ще може всеки един закон да бъде атакуван с допитване до народа, ако той не е добър за хората. Само с въвеждането на швейцарския принцип при референдумите, ние ще реши въпроса с гражданския контрол. Няма как да са постоянно на улицата хората, това е невъзможно. Възможното обаче е, те да се организират, когато нещо е срещу техния интерес и да бъдат балансът. Тогава управляващите партии щат не щат, ще се съобразяват. Това ще е гаранция, че който и да управлява, няма да се самозабрави и да се откъсне от интереса на хората.
- Вие предлагате да си върнем контрола върху ключови за страната сектори.
- За 2011 г. българите са оставили в касите на чужди компании за храна, дрехи, молове, бензин, ток, вода, банкови услуги над 28 млрд. лв., а целият бюджет за годината е 18 млрд. лв. Всички пари на българите всъщност изтичат навън. Идеята е поне основната част от тия пари да остават тук, да генерира продукт.
Иначе какво излиза? Целият ни бюджет е 18 млрд. лв. и се чудим откъде да отрежем за здравеопазване. В същото време тези вериги си вземат 10 млрд. лв. повече. Те обикновено са австрийски, немски – все държави с по-висок стандарт от българския.
България храни по-богати държави. Те не могат да се нарекат инвеститори. Инвеститор е да дойде да отвори завод, да произвежда и страната ни да печели от това, а не само фирмата. Също така да отваря работни места, където заплатата да е европейска, а не африканска, и да плаща данъци тук.
Сегашните не са инвеститори, а прахосмукачка за пари. Ако това не се промени, няма измъкване. В противен случай ще имаме нулев растеж, вегетиране. Еврофондовете не са решение. Те са сладкиш зад витрина - има ги и ги няма. Как подобряват живота на обикновения човек? По никакъв начин. Имаме 13 хиляди тона злато, голяма част трябва да се разработят. Има 1500 тона промишлени злато, което може веднага да се добива. Едната част е дадена на "Дънди", която плаща такса 1%. Защо се случва това – нима сме некадърни, нямаме инженери ли?
- Това няма ли да доведе до концентрация на твърде много власт в държавата и увеличение на без това надутата администрация?
- Ефективната работа се върши с по-малко хора. Администрацията е раздута. Тя трябва да се съкрати. Участието на държавата в икономиката не означава увеличение на администрацията. ЕРП-то става 51 на сто държавно и 49% частно с акционерно участие на българските граждани. Това не означава раздуване на администрацията, а менажиране. Едно държавно предприятие може да работи много добре със съответното заплащане на мениджъра като в частния сектор, и то да бъде ефективно и да носи печалба.
- Ако вашата програма се реализира, след колко време могат хората да очакват реално покачване на доходите?
- Това може да стане много бързо, ако управлението е единно и решително. Ако то не е разнобойна коалиция – три, пет, шест, осем, в която единият да иска едно, а другият друго. В рамките на 3-4 години може да се изградят мощности, само златодобива да се върне в български ръце веднага ще дойдат средства, които може да се инвестират в социалната система и в развитието.
Може да стане и трябва да стане бързо това е необходимост, иначе с 10 пъти по-ниско заплащане може ли да си играем на европейска държава и хората да ходят да работят в чужбина, да стават роби, живеят скотски, защото тука не получават нормално заплащане.
- При подобни постъпки от страна на държавата очаквате ли монополистите да предприемат юридически действия срещу България?
- Да, ще водят дела, ще ги загубят, защото те имат нарушения. Би трябвало при едно добро юридическо присъствие ние да спечелим. Дори по някои от делата държавата да загуби и да трябва да се плащат неустойки, това е нищо в сравнение с печалбите, които те сега измъкват от нас. Хората не трябва да се страхуват от подобни неща. Въпросът е да си върнем притока на финанси в български ръце. Пък нека те да се недоволни.
Аз предпочитам българският народ да е доволен, отколкото чешкият премиер или австрийският. Те ще са недоволни, че сме им измъкнали начина за помпене на пари. Съжаляваме, каквото изпомпихте – до тук. Така ще им се каже!
- Читателите на iNews често задават въпроса дали предлаганите от вас мерки не са завръщане към комунистическия модел?
- Това не означава, че ще има комунизъм, а баланс между държавното присъствие и частното. ЕС не забранява подобна практика, това е едно наслоено предубеждение у нас. Ние унищожихме много неща, които ги имаше по време на социализма и можеха да се доразвият. Там просто нямаше свобода – интелектуална, политическа, на словото.
Имаме я сега, но унищожиха икономическият ресурс и социална система. Предприятия също имахме, като над 30% от тях през соца работеха със западни технологии, продаваше се и на запад. Имаше такива, които трябваше да се доразвият и да останат в български ръце и държавата да стои зад тях.