"Алфа Рисърч": ГЕРБ води на БСП дни преди изборите

Малко преди старта на предизборната кампания електоралната битка между двете основни политически сили остава в полза на доскорошните управляващи – 21.9% ГЕРБ срещу 17.4% БСП.

Това показват данните на "Алфа Рисърч" от проучване, направено в периода 22 - 27 март 2013 г. сред 1050 ефективни интервюта.

Спрямо януарското проучване на "Алфа Рисърч", ГЕРБ увеличава преднината си от 2% на 4.5%. Най-силен ръст бележи "Атака" – от 1.9% на 5.5%.

ДПС запазва в общи линии позициите си (4.8%). Тенденцията обаче е на спад в подкрепата му спрямо парламентарните избори през 2009 г.

Движение "България на гражданите" също губи привърженици (от 5.6% на 3.9%), но има сериозни шансове да бъде петата партия в 42-то Народно събрание.

Две политически сили – ДСБ-Единство (1.8%) и НФСБ (1.6%) на създателя на СКАТ В. Симеонов са с най-голям потенциал да атакуват 4%-та бариера, особено при по-ниска избирателна активност.

Хипотетична партия на всички протестиращи събира 14% желание за подкрепа, но тези гласове не са консолидирани и не се насочват към определен политически субект. 28% все още не са решили дали и за кого да гласуват, а това може да предизвика редица изненади по време на кампанията.

Висока подкрепа за протестите от последните месеци и ниски очаквания за трайни политически последствия от тях - е един от основните изводи от настоящото проучване.

Мнозинството от пълнолетните жители на страната подкрепят изцяло (55%) или отчасти (38%) протестите. Готовността за участие в тях обаче е по-ниска.

Склонни да изразят недоволството си, излизайки на улицата са около една трета от българите, предимно младите поколения до 30-годишна възраст.

Ключов фактор за консолидиране на общественото недоволство са икономическите проблеми и свързаните с тях искания (92%). Доста по-ниска е популярността на политическите искания – едва 20% биха застанали зад такива.

Това обяснява защо като по-важни резултати от протестите се възприемат намаляването на цените на тока и проверките в електроразпределителните дружества (67%), отколкото политически следствия като предизвикването на предсрочни избори (47%).

Именно фокусът върху икономическите искания обуславя ниски очаквания за трайни политически последствия от протестите в страната: 65% смятат, че гражданският натиск ще отшуми след изборите, срещу 34%, които са на мнение, че ще се установи траен контрол над управлението.

Усилията на президента по съставянето на служебното правителство и нормализирането на ситуацията се оценяват позитивно. Към момента Росен Плевнелиев е най-одобряваният български политик (32% положителни оценки срещу едва 19% отрицателни), запазвайки позициите си отпреди политическата криза.

Разпуснатото 41-во Народно събрание си отива с 9% одобрение и 60% неодобрение за цялостната си дейност. Служебният министър-председател Марин Райков е слабо познат.

Мнозинството от хората нямат мнение за дейността му. Сред останалите положителните оценки преобладават в съотношение 2:1 над отрицателните (17%: 9%).

За разлика от политиците, на значителна подкрепа са радва новият български патриарх Неофит - 42% от българите имат надежда, че той ще има по-активно отношение към случващото се в страната.