Гражданските квоти - ревю с известни манекенки

Борислав Ангелов е роден на 24 октомври 1975 г. в Кюстендил. Завършва природо-математическата гимназия в родния си град. През 2001 г. се дипломира като магистър по политология в СУ "Св. Климент Охридски” със специализация "Външна политика и национална сигурност”.

През 2003 година завършва и "Публична администрация”, отново в СУ. Живее и работи в София. Професионалните му занимания са в сферата на политическите идеологии, институции, коалиции и медии.

Потърсихме Ангелов за предстоящите парламентарни избори на 12 май, за да коментира какво ще се случи с идентичността на партиите, колко партии ще влязат в следващия парламент и за изборите и политическата конюнктура.

Какво според Вас ще се случи с идеологическата идентичност на партиите на изборите. Ще оцелеят ли традиционните политически сили?

- След изборите кризата на идентичност за политическите партии ще продължи. И един от основните проблеми при тях е, че те избягаха от идеологията.

Можем ли да говорим и за криза на представителството?

- Можем да говорим, най-малко от гледна точка на голямото недоверие към политическия елит, като цяло в България. Имаме криза на представителството. Ние имаме опасност да изпаднем в ситуация на делегитимна демокрация. Това e състояние не само нарастване на недоверието между политиците и народа на корупцията, а мястото на добре функциониращи политически институции е заето от неформални, обществото е обладано от формите на клиентелизъм, корупция или патримониализъм. Създава предпоставки за авторитарност. Делегитимността в един момент ще доведе до нови протести и разчистването на цялата политическа сцена.

Социолозите не са единодушни относно това колко и кои партии ще влязат в следващия парламент. Каква е вашата прогноза?

- На този етап аз виждам пет политически формации, които могат да намерят място в следващия парламент. Това са двете големи – ГЕРБ и БСП, ДПС, "Атака" и партията на г-жа Кунева, която е малко над границата. Предполагам, че във връзка със случилото се в дясното пространство – отпадна идеята за коалиция между "Синьо единство" и ДСБ, тя има един много добър шанс да привлече част от техните гласоподаватели.

Като цяло от самото си създаване, "България на гражданите" се е концентрирала в привличането на гласоподаватели, които биха подкрепили една дясна партия, по-точно една по-различна десница, която да бъде извън ГЕРБ. Дали биха могли да влязат още формации в парламента?

По-скоро интригата ще бъде, дали ще има формации на кантар, като най-близко е Национален фронт за спасение на България. Тя има най-големи шансове. Според социологическите проучвания може да получи около 2%. За нея зависи как ще протече самата кампания и дали ще може да получи подкрепа от цялата страна. Защото засега има влияние само в определени региони. Не бива да забравяме, че има формации като Лидер, които реално не се ловят от социологията.

А къде бихте позиционирал формациите на протестиращите?

- Формациите на протестиращите са интересни. Някои от тях по-скоро ще преминат 1-процентната бариера. На тези избори ще имаме повече на брой формации, които ще преминат 1%, няма да са в парламента, но ще имат възможност за партийна субсидия и ще дадат една по-силна заявка за участие в едни бъдещи избори.

С най-големи шансове според мен е Светльо Витков и неговата партия - "Глас народен". Тя ще бъде едната, а другата ще бъде "Демократична гражданска инициатива". С останалите не виждам какво може да се случи. Загадка са "Зелените", които на миналите избори имаха половин процент.

Формации като тази на Светльо Витков от една страна получават протестния вот, но от друга не могат да консолидират достатъчен електорат.

- За да получиш по-голяма подкрепа все пак трябва да имаш и организационна структура, да имаш разположени структури и хора в цялата страна. На президентските избори гласуваха за него мажоритарно. Сега обаче се гласува пропорционално, т.е. трябва да има и други известни лица, които да дръпнат организацията. Естествено, той ще бъде локомотивът, но няма да има голям потенциал. За него ще гласуват предимно млади хора до 40 години.

Той за тях е разпознаваем, харесват и разбират неговия стил, който се противопоставя на всичко, което се случва на политическата сцена. Сред неговите поддръжници може да търсим хора без финансови проблеми, добре образовани, по-скоро една част от тях не зависят от това, което се случва. Няма да са чак така зависими от политиката. Те ще гласуват от гледна точка на забавата.

Имали сме такива случаи с Бойчев и Кулеков, "Народното движение Ку-ку” през 1994 г., която не бе допусната да участва в изборите. Стратегията им включваше да се издигнат като водачи популярни лица от медиите, спорта и шоутата, които да бъдат следвани от експерти. Един вид те ще са техни гаранти.

А мислите ли, че стилът му се доближава до този на Бойко Борисов?

- По-скоро го разбирам като обратен на неговия. Все пак той гледа на политиката по един по-различен, по ироничен начин. Не гледа на политиката като на рационална. Колкото и да ние трудно това да си го представим за политическия елит и да търсим много пъти рационалност в техните действия, в правенето на рационален избор, а не в ценностен, които в не малко случай не отговаря и на националните интереси. В крайна сметка той е като едно отрицание на тях.

Щом очаквате поне пет партии, какви коалиции очаквате?

- Коалициите могат да бъдат около ГЕРБ или около БСП. Като и в двата варианта са възможни участия на ДПС и "България на гражданите". Въпросът е обаче, на каква цена и кой ще загуби повече. При коалиция ГЕРБ-ДПС например, големият губещ ще бъде ГЕРБ. Голямото предизвикателство идва оттам, че ГЕРБ имаше усещане, че управлява еднопартийно, макар че зависеше от подкрепата на няколко други, независими народни представители.

На тях ще бъде много трудно да управляват в коалиция. В коалиция търсиш компромис, не можеш да си сменяш позицията по няколко пъти на ден. В коалиция едно взето решение се отстоява докрай. Стабилността на коалицията зависи от предсказуемостта в действията и доверието между партньорите, а не само от разпределянето на постовете, ползите и облагите от участието във властта.

А какво мислите за гражданските квоти в листите на партиите и коалициите. Подбраха се много интересни личности – писатели, спортисти и др.?

- За мене всичко това с гражданските квоти заприлича на едно модно ревю, в което независимо какви са дрехите, се търсят известни манекенки и модели, за да могат да привлекат вниманието, което да се фокусира върху тях, а не върху дрехите.

Търси се по-скоро ефектът на едно рекламно шоу. Това не е нито модно ревю, нито конкурс за красота, нито пък вип мюзик айдъл, а избори за парламент. Смисълът на едни граждански квоти е да се вкарат хора, които са експерти, които може да не са познати на обществеността или са слабо известни, както "манекенките" и спортистите, прелитащи от партия в партия като пчелички от цвят на цвят, но са например в институциите на публичната власт.

За разлика от тях знаят как действат политическите институции, знаят и могат да предложат решения на проблемите, участвали са в целия механизъм на вземане на решение, включително и в подготовка на дадени законопроекти, стратегии, проекти за решения, договорите, сключени от България, преговорните споразумения.

Това са хората, които могат да свършат много повече работа. Те ще паснат много по-добре на тези места и няма тепърва да влизат в час. Тях ги има, можещи да формират позиция, да я отстояват и въпросът бе да се потърсят, а не да се говори сега, че експертите щели да бъдат в програмното правителство. Какво пречеше да са в листите като гражданска квота?

Докато в момента ние наблюдаваме точно обратното – вкарват се спортисти, известни лица или пък се търсят културни дейци. Забравя се, че в крайна сметка не от всеки един човек става един добър народен представител или управленец. Необходими са познания за това какво е държавно устройство, за политиката и нейните механизми, а не клиширани изявления. Малко са имената, които могат да се реализират веднага.

Най-широка е гражданската квота на БСП. В нея има интересни имена, но има и много хора, чието присъствие буди недоумение. Макар че лично за мен Станишев се е опитал да разшири електоралната база и подкрепата за партията си.

В БСП много ясно са осъзнали, че без да спечелят голям брой гласоподаватели, няма как да са първа политическа сила и да са по-близо до ГЕРБ. Ако БСП иска да спечели изборите, тя трябва да постигне един резултат от около 250 000-300 000 гласа в столицата. Няма как да се компенсира с провинцията разликата, която се получава в София, Пловдив, Бургас и Варна.

Ако БСП не се върне във властта, въпросът за смяната на ръководството неминуемо ще бъде поставен. За мен има и друг въпрос – вляво има огромна ниша. За нея се говори от доста време, но нищо не се прави. Тя не може да бъде заета от формации, които се определят в момента като комунистически или пък от социалдемократическите. Трябва да се търси ново ляво, но това няма да стане веднага. Процесът ще бъде продължителен. Защото не бива да забравяме, че ако много хора имат ляво битие, то тяхното мислене, е дясно, индивидуалистично.

На партийната конференция на ГЕРБ Бойко Борисов заяви, че не е бил диктатор, защото е подал оставка, предал е властта доброволно. Какви резултати очаквате за бившите управляващи предвид тази оставка?

- На този етап ГЕРБ има между 1 млн. и 1 млн. и 100 хил. гласоподаватели, които ги подкрепят твърдо. И основният магнит за тях е именно фигурата на Бойко Борисов. Без него тази партия няма да просъществува дълго и то независимо от ролята в нейното създаване и функциониране на Цветан Цветанов.

Предизвикателство за ГЕРБ ще бъде, ако те не са в управлението и дали няма да последват съдбата на НДСВ, СДС. Не бива да се забравя, че в политическият живот на България в рамките на модерната българска държава единствената партия, която е оцеляла след излизането от управлението и има влияние е тази на социалистите. Даже и техните партньори в управлението до началото 1990 г. последваха пътя на залеза и забравата.

А мислите ли, че ДПС ще успее да постигне лансираната от ръководство заявка, че ще се освободи от мита за етническата партия и лидерската партия?

- Ахмед Доган се опита това да направи и не успя. Въпросът е дали ще успее да го направи Лютви Местан. Интересно е като заявка, а като цел да се постигне е изключително трудно. Това ще си проличи от гласуването – въпросът е дали от регионите, в които не се гласува традиционно за ДПС, ще дойде повече подкрепа за тях спрямо изборите от 2009 г. Но не бива да забравяме, че ДПС е единствената, която, излизайки от управление, увеличава своите народни представители. Нямаме друг такъв случай след 1990 г.

Възможна ли е фалшификация на изборите? Въпреки стотиците наблюдатели.

- Възможни са нарушения, но масова фалшификация не. В крайна сметка ние не трябва да се плашим от наблюдателите. Това е нещо хубаво. Ние трябва да имаме предвид, че контролираният вот вече се приравнява като нарушение на купения. Това е несвободно волеизявление на гласоподавателите. А включването на повече наблюдатели може да гарантира една по-голяма прозрачност и в крайна сметка признаване на изборите. Те са един гарант, ако се появяват съмнения за изборите.

Като цяло какво очаквате да бъде 42-то Народно събрание?

- Моите надежди са да се създаде една политическа стабилност. Да се търси и намери изход от кризата в социалната сфера. Но очевидно е, че няма да бъде лесен този път. Влизането в социална криза става с по-бърза скорост, отколкото нейното излизане. Това няма как да бъде осъществено без консенсус и нов тип политическа култура.

Противопоставянето ще се задълбочи в следващия парламент. Институционалната среда ще продължи да бъде нестабилна и трудно предсказуема. Това е една изключително неблагоприятна среда и за привличане на инвестиции, което си пролича през последните години. Исканията на хората за решаване на проблемите им веднага няма как да се случат.

Напълно е възможно 42-то Народно събрание да не изкара пълния си мандат, за повечето наблюдатели въпросът е не дали ще изкара мандата си, а кога ще свърши през есента на 2013, лятото на 2014 или есента на 2015 г. И не бива да забравяме, че остава открит въпросът за провеждането на Велико народно събрание.

Въпросът с малката конституция, на избирателната система е на перманентен, постоянен дневен ред у нас. А защо пък да не възприемем персонифицираната (персонализираната) пропорционална избирателна система. Възприета в Германия след края на Втората световна война, имаща за цел да преодолее недостатъците на пропорционалната и мажоритарната. Избирателят разполага с два отделни гласа един за мажоритарен кандидат и един за пропорционална листа.

Именно при нея чрез пропорционалната листа се дава възможност да се използва потенциалът на не широко известни експерти в политиката. Впрочем тази система е въведена и в Нова Зеландия през 1993 г. след референдум и потвърдена с такъв през 2011 г.

Безспорно тя ще доведе и до намаляване на избирателните райони, но в това няма нищо лошо, след като имаме практиката на масово излъчване на известни лица да бъдат водачи в два избирателни района. След като се чувстват толкова силни, популярни и желани защо да не си премерят силите един срещу друг по тази система, която пак им отваря вратата да са в парламента пропорционално, за всеки случай ако депутатското място и имунитет е самоцел за тях.