По-смущаващото е според нея е, че през 2023 в сравнение с предходната година дори делът на тези, които са участвали в някаква форма на обучение, намалява и достига до 1.4%, т.е. един на всеки сто е участвал в обучение и образование. Много и комплексни са причините за това намаление: степен на училищно образование – средният 15-годишен ученик е под линията на функционалната неграмотност по математика, слабото застъпване на дуалното образование, и във висшето образование през формалните стажове, по-нататък и при цифровите умения България също е сред страните с много ниски умения, дори базови цифрови умения на населението. Всички тези фактори според икономиста не позволяват преодоляването на структурната безработица и поставят спирачка на трансформацията на икономиката и новите инвестиции.

По думите й обучението през целия живот е осъзнато като приоритет през последното десетилетие, като се разработват различни стратегии и планове, които за съжаление боксуват в своето развитие и прилагане. "Но в момента ситуацията на пазара на труда е такава, че трябва различни хора да са окуражат и да се активизират," каза тя и добави, че според нея е необходимо, както в Европа, да се набляга на обучение, на квалификация и преквалификация, на консултиране, на ориентиране, което ще помогне на един човек сам да намери дългосрочно заетост след това.

Според експерта именно трансформация на икономиката ще даде стимулите, за да може да се развие потенциалът, който все още има в работната сила, която в момента може да е неактивна, но би могла да се активира. "Много ясно се вижда, че хората когато повишат образованието си, стават по-активни на пазара на труда,  естествено имат и по-висока заетост,"  каза Зорница Славова и посочи, че фокусът трябва да е върху тези, които са на дъното: ниско образованите, от уязвими групи, дългосрочно безработни, и с тях вече да се работи, като целта е повишаване на резултатите и по-конкретно на грамотността.