Безславният край на "кометата на века"

Астрономите, които тази седмица се събират, за да обсъдят плановете за наблюдение на ISON, може и да няма за какво да си говорят. Обектът, наречен "кометата на века", вероятно вече е достигнал "безславния си край", предаде Reuters. "Бъдещето на кометата ISON не изглежда никак ярко", се казва в изявлението, направено от астронома Игнасио Ферин от университета на Антиокия в Колумбия, съобщава БТА.

Изчисленията на Ферин показват, че яркостта на кометата, която се движи към Слънцето със скорост 26 километра в секунда, не се е увеличавала от средата на януари. Вероятната причина е, че ISON вече е изчерпала ледените частици в тялото си, които се  топят с приближаването към централната ни звезда, създавайки дълга ярка опашка.

Според друга теория кометата е покрита с пласт силикатен прах, който всмуква водните пари и други газове, които увеличават яркостта й.  "Кометата ISON е в застой от над 132 дни", допълва Игнасио  Ферин. Кометата ISON е кръстена на рефлектора на Международната научна оптична мрежа, с чиято помощ бе открита от двама руски  астрономи любители през септември 2012 г., припомня агенцията.  

Кометата трябва да премине на разстояние от 1,1 милиона километра от Слънцето на 28 ноември. Ако оцелее при това близко преминаване, масивната опашка на ISON ще бъде видима дори на  дневна светлина в небето. През 70-те години на миналия век  комета премина на 10 пъти по-отдалечено разстояние и частично се разпадна, припомнят астрономи.

При подобна близост до Слънцето кометата ще достигне температури до 2700 градуса по Целзий -  достатъчни, за да разтопят олово. Учените смятат, че ISON идва от Облака на Оорт - куп от ледени скали, отстоящ на 50 000 пъти по-голямо разстояние от Слънцето в сравнение със земната орбита. Изчисленията показват, че кометата за пръв - и вероятно за последен път - пътува във вътрешната част на Слънчевата система.