Да сондираш гравитацията

Айнщайновата Обща теория на относителността е забележително постижение на мисълта - не само поради факта, че е изключително успешна при обясняването на на пръв поглед странни физични наблюдения, като огъването на светлината от звездите под въздействието на гравитационното поле.

Тя е изключителна и с факта, че създава една кохерентна картина на една Вселена, чието поведение при определени условия е изцяло неинтуитивно за хората.

Феномени като забавяне на времето, изкривяване на пространството вследствие на гравитацията и преобразуването на материята в енергия (и обратно) не могат да бъдат усетени директно с човешките сетива. В тези случаи е напълно вероятно здравият разум тотално да може да ни подведе, което да доведе до правдоподобно, но невярно описание на света.

Затова не е чудно, че астрономите продължават да тестват сложната теория на Айнщайн почти 87 години след официалното ѝ представяне пред Пруската академия на науките. Те се опитват да разберат дали всички нейни детайли са прецизни или някои се нуждаят от допълнителни настройки, които да допълнят картината ни за времето и пространството.

Едно от най-любопитните (и съответно напълно неинтуитивни) прогнози, които произлизат от Общата теория на относителността, е, че пространството се изкривява не само от влиянието на гравитацията на масивните тела, но и от тяхното въртене около оста им.

Феноменът, познат като "ефект на увличане" или "ефект на Ленц-Тиринг", е изведен като следствие от теорията на Айнщайн през 1918 г. от двама австралийски физици - Джоузеф Ленс и Ханс Tиринг.

Според него при въртенето си големите астрономически обекти като звездите и планетите завихрят около себе си пространството подобно на начина, по който въртяща се във вода топка увлича течността. Тъй като въпросният ефект е невероятно слаб, и следователно изключително труден за отчитане, на учените им трябваха десетки години усилена работа, за създадат необходимата опитна база, за да го докажат на практика.

Успехът най-накрая дойде през 2011 г., когато данните от ултраточните жироскопи в космическата сонда Gravity Probe-B на НАСА бяха анализирани. Така бяха отчетени незначителните промени в геометрията на пространството, предизвикани от въпросния ефект на завихряне.

Най-накрая титаничното усилие на учените бе публикувано в детайли през този юли в общо седем статии в престижното издание Astrophysical Journal Supplement. В тях учените описват невероятното ниво на прецизност и сложност на експеримента с Gravity Probe-B, както и техническите трудности, които е трябвало да преодолеят в начинанието си.