Едуин Хъбъл и Млечният път

На 30 декември 1924 година Едуин Хъбъл публикува теорията си за съществуването на други галактики, освен Млечния път. Хипотезата му променя разбиранията на физиците за Вселената, нейните параметри и астрономията като цяло.

Дотогава учените смятали, че всички небесни тела се намират в нашата галактика. Това разбиране не е променено от хилядолетия, от времето, по което древните шумери и египтяни създали най-ранните теории за Вселената.

Първите наблюдения на Млечния път с телескоп са дело на Галилео Галилей, който през 1610 година открива, че галактиката е съставена от милиони звезди. Близо век и половина по-късно Томас Райт публикува труда си "Оригинална теория или нова хипотеза за Вселената", където описва галактиката като въртящо се тяло, състоящо се от много звезди, свързани една с друга чрез гравитационни сили.

Следващата голяма стъпка в развитието на астрономията е дело именно на Едуин Хъбъл, който прави детайлни изследвания на Вселената, използвайки телескопа "Хукър", най-мощният в началото на ХХ век.

Той открива цефеиди ("жълти" звезди, свръхгиганти с размери до 15 пъти по-големи от този на Слънцето), разположени в няколко спираловидни мъглявини, намиращи се извън Млечния път.

След няколко години спорове в научните среди, Хъбъл доказва теорията си, използвайки дължината на Млечния път като изходна точка. Голяма част от достиженията на съвременната астрономия се дължат на неговото откритие.