Електроцентралите в орбита вече не са само фантастика?

Експерти от Международната академия за астронавтика (IAA) представиха изследване, според което добивът на енергия от Слънцето може да се превърне в ефективен и изгоден начин за задоволяване на световните енергийни нужди в рамките на следващите 30 години, съобщава канадското издание The Globe and Mail.

Учените твърдят, че технологиите за пускането на подобни инсталации в Космоса вече съществуват в лабораторни условия и могат да бъдат технически приложими до едно-две десетилетия.

Тригодишното проучване на екип от десет държави дава първата по рода си широка международна оценка на капацитета на соларните технологии. Като концепция проектът предвижда разполагането първоначално на един сателит в орбита на равнината на земния екватор, който във времето ще бъде последван и от други. Те ще събират и препращат енергия към Земята 24 часа в денонощието.

Уловената слънчева енергия ще бъде преобразувана в електричество и след това то ще бъде изпращано към Земята под формата на микровълни или лазерна светлина. Там то ще се разпределя по енергийната мрежа.

На въпроса кой ще поеме първоначалните разходи по проекта, учените предлагат това да бъдат правителствата, които в сътрудничество с частния сектор трябва да финансират разработките, които ще направят системите рентабилни.

За практическа демонстрация на технологията може да се изготви пилотен проект, който да бъде изстрелян с помощта на евтина ракета за еднократна употреба. Така разходите биха спаднали с десетки милиарди долари от предвижданите в миналото, тъй като няма да има нужда от използването на скъпи системи за многократна употреба, каквито бяха совалките, изчисляват експертите.

Засега реакциите на проучването показват надежда, че подобен проект може наистина да бъде реализиран. Според представители на Boeing подобни соларни системи в Космоса ще предоставят до два пъти повече енергия от наземните им аналози.

Сред предимствата на космическите слънчеви централи е, че те имат достъп до цялата енергия, която Слънцето изсипва на единица площ и не се влияят от капризите на времето в тропосферта (въздушния пласт с дебелина 10 км, който е непосредствено над земната повърхност) и не отделят въглеродни емисии, характерни за фосилните горива.

Скептиците обаче не са убедени в рентабилността на проекта. Те изтъкват липсата на решение на проблемите, свързани с генерирането на големи количества отпадъци, липсата на фокусирани изследвания върху потенциалните пазари за това електричество, както и липса на точна оценка за реалните разходи за изследователската дейност.