Защо някои снежинки са толкова тънки и плоски?

Всички знаем, че на света не съществуват две снежинки, които да са напълно еднакви. Ако попитате американския професор по физика от Калифорнийския технологичен университет Кенет Либрехт, той ще ви обясни, че този феномен се дължи на непрекъснато променящите се условия в облаците, в които се формират снежните кристали.

Последните изследвания на Либрехт, който е известен с прозвището си "гуруто на снежинките", хвърлят малко повече светлина върху голямата загадка на "науката за снежинките" - защо стандартните шестоъгълни снежинки са толкова тънки и плоски?

В края на 1990-те Либрехт (който до тогава се занимава с физични явления в Космоса) попада на научна статия, която описвала една от често срещаните форми на снежинките – тази на затапена колона. Погледнати под микроскоп този тип снежинки приличат на миниатюрни ледени бобини.

Тази снежинка в началото се формира като традиционна шестоъгълна конструкция. Докато расте и събира в себе си водни молекули от въздуха, тя формира в центъра си тънка колона, която впоследствие се покрива с хексагонална ледена капачка, щом снежинката мине през различни атмосферни условия в облака.

Оттогава Либрехт е публикувал седем книги с фотографии на снежинки и ръководство за наблюдение на тези малки ледени късчета. За тези десетина години той разработва и научни методи за създаване на снежинки в лабораторни условия и за анализ на молекулярната динамика при формирането им.

Сега Либрехт вярва, че е на път да разгадае тайната на плоските снежинки. От десетилетия учените знаят какви са условията в облаците, в които се образуват снежинките. Ледените кристали следват стандартни модели за растеж, поставени при различни температури; при -2°C те са под формата на миниатюрни чинии, при -5°C се образуват под формата на тънки колони и иглички, при -15°C формата им е на наистина тънки дискове, докато при -30°C те отново се връщат към формата на колони. Никой досега обаче не беше обяснил тази драстична разлика във формите при различните температури.

Либрехт открил, че при най-тънките снежинки, формиращи се при температура -15 градуса и висока влажност на въздуха, ръбовете стават изключително остри. Това се дължало на високата нестабилност при образуването на леда. Тънките ръбове пък увеличавали скоростта на растеж на леда и водели до образуването на тънките и големи по размери снежинки.

Ако този ефект на изостряне се появи и при други температури (което е много вероятно), то това било обяснило как малки разлики в температурата от няколко градуса може да доведат до образуване на най-разнообразни по форма снежинки, казва "гурутo на снежинките".

Либрехт все още не може да даде точно описание на молекулярните механизми, които създават изострящия ефект, или да обясни защо точно тези температури водят до изострянето на различните повърхности на снежинките. Работата му върху тази материя обаче продължава.