Как НАСА се грижи за спокойния ни сън

Всяка година сензори, създадени да прихванат ударните вълни от ядрени експлозии, засичат ефектни и за наше щастие безопасни взривове на астероиди с размери от по няколко метра, които навлизат в горните слоеве на атмосферата на Земята.

Факт е, че малките астероиди, пресичащи орбитата на планетата ни, са много повече от големите, и че вероятността да бъдем поразени от смъртоносен астероид, е пренебрежимо малка.

Взимайки предвид обаче поразиите, които голям къс скала може да причини, ако се стовари върху нас, учените от НАСА работят активно по програмата за наблюдение на Близкоземните обекти (Near-Earth Object – NEO). Тя включва редица изследвания, които имат за цел да открият най-големите парчета скала, минаващи в близост до планетата ни, и да предвидят с висока точност какъв е шансът те да се сблъскат с нас.

Една от най-новите мисии от серията е наречена OSIRIS-REx (Origins, Spectral Interpretation, Resource Identification, Security, and Regolith Explorer). Нейната цел ще бъде изпращането на сонда до 457-метровия астероид 1999 RQ36, който е част от потенциално опасните за нас обекти. Когато стигне до астероида, сондата ще има за задача да направи прецизни измервания на т.нар. ефект на Ярковски.

За какво става дума в случая? Най-общо казано ефектът е свързан с малка, но измерима промяна в траекторията на даден астероид, причинена от нагряването му от слънчевите лъчи и последващото му охлаждане. Макар и малка, на теория тази промяна може да доведе до сериозни изменение в пътя на астероида. От друга страна 1999 RQ36 е идеален за подобно изследване, тъй като е достатъчно голям, за да нанесе сериозни опустошения ако падне на Земятата, а изчисленията сочат, че в края на XXII има вероятност 1 към 2400 той да се сблъска с нас.

Очаква се мисията на сондата на НАСА да стартира през 2018 г., като OSIRIS-REx ще застане в орбита около астероида през 2021 г. Там апаратът ще вземе проба от повърхността на астероида, която в последствие ще бъде върната на Земята за изследване.

Според последните данни от програмата NEO в космоса съществуват над 1300 потенциално опасни астероида с размери поне 140 метра, за които има някакъв, макар и минимален шанс да ни ударят.

Макар и неголеми, въпросните астероиди се движат със скорост от 12 до 15 километра в секунда, което означава, че освободената кинетична енергия от удара би била огромна, обяснява Едуард Бешор, ръководител на проекта OSIRIS-REX.

Според Бешор трудността при предвиждането на точните орбитите на астероидите идва от това, че върху тях често действат сили като въпросния ефект на Ярковски, които дори и да са минимални по интензивност, могат в даден момент да изменят пътя на скалата по непредвидим начин.