Как все пак умират звездите?

Орбиталният телескоп NuSTAR помогна на учените за първи път да видят, че една от "средновековните" свръхнови в съзвездие Касиопея е асиметрична по форма, което потвърждава част от популярните теории за раждането на подобни изригвания и поставя под съмнение други, се казва в сп. Nature.

"Звездите представляват топки от разтопен газ, което може да ни кара да мислим, че взривът на свръхнова ще прилича на бързо растяща сфера с идеална форма. Ние показахме, че епицентърът на такъв взрив е изключително асиметричен, а възможната причина е това, че вътрешните слоеве на умиращата звезда буквално "залепват" един за друг непосредствено преди катаклизма", казва Фиона Харисън от Калифорнийския технологичен институт в Пасадена.

Харисън и колегите ѝ успели да надникнат в центъра на свръхновата и да разберат какви ядрени реакции и физични процеси протичат в нея, изучавайки останките на Касиопея А (Cas A) в съзвездие Касиопея. Тази свръхнова е изригнала в края на XVII век на 11 000 светлинни години от Земята, което я прави изключително интересна за изучаване.

Изследователите използвали инструментите на NuSTAR за оценка на съотношението на изотопа, способен да хвърли светлина върху формирането на свръхновата – титан-44. Титан-44 се появява в Космоса след изубхването на свръхнови и бързо изчезва след кратък период на полуразпад – 60 години.

Високата резолюция на NuSTAR позволила на астрономите да съставят карта на разпространението на титан-44 по свръхновата и да го сравнят с местата, където се намират и други "тежки" елементи – желязо-56 и никел-56, за които били събрани сведения още през 2004 година от телескопите "Cпицър" и "Чандра".

Оказало се, че местата на титана и двата други метала не съвпадат. Това свидетелства, че взривът на свръхновата е бил изключително асиметричен. Този факт позволява значително да се стесни кръгът на съвременните теории, описващи физичните процеси, които протичат в непосредствения момент на взрива на свръхновата, заключават учените.