Визуалните преживявания, които имаме по време на сън, могат да се засекат по същия вид мозъчна активност, която възниква, когато гледаме изображения в будно състояние, сочат резултатите от проучване, публикувано в сп. Science.
За целта екип от японски учени създал компютърни програми за декодиране на записаната информация, базирана на активността на мозъците на доброволци, на които била поставена задачата да наблюдават поредица изображения в будно състояние.
Самият експеримент включвал събуждането на участниците от ранните (леки) фази на съня, като веднага след това те били молени да опишат сънищата си. По време и на двата етапа мозъците на участниците били анализирани с помощта на функционална ядрено-магнитна томография, която показвала коя част от мозъка била активна в даден момент.
Сравнението между двата анализа в будно и спящо състояние показали, че вероятно е възможно да се използват различни модели на мозъчна активност, за да се разбере какво точно сънува спящият човек, споделя Юкиасу Камитани – водещ автор на проучването и ръководител на Лабораториите по изчислителни невронауки в Киото, Япония.
С други думи – програмата, създадена на базата на информация, получена в будно състояние, била с подобна да "отгатне" с голяма точност какви точно изображения е сънувал даденият човек, тъй като резултатите съвпадали.
Резултатите от проучването може да намерят някои съвсем конкретни приложения, ако един ден се приложат на практика, обяснява Камитани. Съществуват доказателства, че моделите на спонтанна мозъчна активност са свързани с част от здравословните проблеми, в това число и психиатричните заболявания, обяснява японският учен.