Компютърни програми, които мислят като хора

Какво точно означава да си интелигентен? Според разбиранията от XIX век за високоителигентен се е смятал този, който може да запамети големи количества информация. Днес интелигентността се измерва с IQ тестове. При тях средният резултат на хората е около 100. Това означава, че създадената от шведски изследователи компютърна програма е по-умна от повечето от нас, тъй като с лекота може да отбележи 150 точки на част от тези тествове.

IQ тестовете са базирани на два вида задачи. Едните са прогресивните матрици, които тестват способността ни да виждаме логика в модели, базирани на визуални изображения. Другите са числови последователности, които показват способността да анализираме числови поредици.

Най-често използваните математически компютърни програми днес отбелязват резултати под 100 на стандартните IQ тестове с числови поредици. Това накарало изследователя Клаус Странегорд и колегите му от Университета в Гьотеборг да се опитат да създадат по-"умни" програми, които да разпознават моделите подобно на хората.

Учените вярват, че задачите, свързани с намирането на липсващи членове от дадена математическа редица, са проблеми не само от математическа, но и от психологическа гледна точка. Странегорд демонстрира тази теза със следния пример. Кое число следва в числовата редица 1, 2...? Повечето хора биха казали 3, но в случая може да става въпрос за повтаряща се последователност от вида 1, 2, 1, 2 или за геометрична прогресия от вида 1, 2, 4, 8, 16... Всяка от тези възможности е математически коректна. Просто повечето хора са научени, че 1, 2, 3 е единствено възможният вариант, коментира Странегорд.

За да създадат по-умна програма, изследователите използвали психологичен модел на човешкото поведение, който вградили в стандартните компютърни програми. Така те създали програма, която решавала прогресивни матрици с изображения и постигнала резултат над 100. Освен това тя притежава уникалното свойство да решава задачите, без да има достъп до възможни отговори.

По отношение на числовите редици учените усъвършенствали програмата дотам, че тя събирала над 150 точки при решаването на тестовете – доста над средните човешки възможности.

В бъдеще новият метод може да се използва за анализ на големи масиви данни, в които има трудно доловими зависимости. Такива например са финансовите данни. Програмата обаче не е толкова добра, че да открива модели в сложната метеорологична информация, тъй като в нея трябва да се намеси човешката съобразителност.

Една от целите, които изследователите са си поставили, е да разработят нови IQ тестове с различни нива на трудност. За тази задача те си партнират със катедрата по психология към Университета в Стокхолм.