Телескопи сякаш се надпреварват да откриват потенциално обитаеми планети. Но как да сме сигурни, че на тези планети действително може да съществува живот? Астрономи разработиха нова технология, която позволява от Земята да се търсят следи от вода и други жизненоважни молекули в космоса, предаде FPA.
Данни на НАСА сочат, че от началото на 90-те години на миналия век са открити близо 900 планети, които орбитират около звезди, различни от Слънцето. Статистически погледнато, е възможно да съществуват милиарди екзопланети във Вселената.
Повечето от откритите досега екзопланети са с по-големи размери от земните. Някои са скалисти и се намират в зони, смятани за потенциално обитаеми - планетите не са нито прекалено близо, нито прекалено далече от звездата, около която орбитират. Казано с други думи, не са нито прекалено горещи, нито прекалено студени, за да е невъзможно там да има вода в течно състояние - нужно условие за съществуване на форма на живот.
Потенциално обитаеми не означава, че там непременно съществува живот, а сегашните методи за наблюдение са недостатъчни, за да анализират наличие на вода и други сложни молекули, които се намират на светлинни години от нашата планета. Това обаче няма да е за дълго, сочат резултатите от изследване, които бяха представени на годишната конференция на Британското кралско астрономическо дружество в Сейнт Андрюс, Шотландия.
Учени от университета в Лайден, Холандия, са открили в светлинния спектър следи от вода, без да ползват свръхмощни космически телескопи. Астрономите обикновено откриват екзопланети, като изследват начина, по който гравитацията им влияе върху звездата, около която орбитират. Екипът от университета в Лайден обърнал този процес в обратна посока, изследвайки гравитационното влияние на звезда върху планета. С помощта на спектографа с висока резолюция CRIPES, с който е оборудван VLT (Very Large Telescope) на Южната европейска обсерватория, учените идентифицирали следите, които водата от екзопланетата HD 189733b е оставила в нейната атмосфера.
Въпросната екзопланета, чиято температура надвишава 1000 градуса Целзий, е на 63 светлинни години от Земята. Технологията наскоро позволи да се открие въглероден моноксид на същата екзопланета.
"Знаехме, че това може да бъде приложено за прости молекули на по-малки дължини на вълната, но за да търсим следи от вода, трябваше да прибегнем до по-големи дължини на вълната, където земната атмосфера започва да блокира търсените от нас сигнали, заяви ръководителката на изследването, астрофизичката Джейн Бъркби. Не бяхме сигурни, че ще открием каквото и да било.
Зарадвахме се много, когато се появи сигналът. Това означава, че можем да постигнем още много неща с помощта на тази технология."