Математическите способности може би са вродени

Приемаме за даденост, че някои хора се раждат с талант в музиката, в изкуствата или спорта. Но как стои въпросът с математиката? Дали някои от нас идват на този свят с по-добри математически способности от други?

Изглежда, че това е така, поне според резултатите от проучване на психолози от университета "Джон Хопкинс", ръководено от д-р Мелиса Либертус. Заключенията на експериментаторите са, че математическите способности на децата в предучилищна възраст са свързани силно с тяхното вродено "усещане за числата", наречено още "Система на приблизителните числа" (ANS).

Учените открили, че този вроден усет за числата присъства не само при хората, но и при много животни. Например тези, които ловуват или събират храна, използват това си умение да установят къде могат да намират местата с най-много храна или да проследяват преследваната плячка.

Ние, хората, използваме тази способност ежедневно, за да установим с един поглед, например, какъв приблизително е броят на свободните места в киносалона, или този на хората в дадена група. Тази способност се открива дори у новородени деца.

Връзка между ANS уменията и усвоените математически способности вече е била доказана при юношите. Затова тук учените са се фокусирали върху малки деца, които все още не са усвоили основите на математическия апарат.

Екипът тествал 200 деца на средна възраст четири години и посредством няколко задачи измерил тяхното чувство за брой, математическите и вербалните им умения.

По време на теста, оценяващ ANS умеенията, психолозите показвали група от сини и жълти точки върху екрана на компютър и след това карали всяко дете да оцени коя от двете групи е по-голяма. Броенето не било възможно, тъй като точките се появявали за кратко време, а повечето деца не можели да броят.

Освен това на децата били направени и стандартни тестове за начални математически познания, които определяли уменията за броене, сравнение на числа и др. Подобни тестове често се дават на деца между три и осемгодишна възраст.

Резултатите показали ясна зависимост между способността на децата да оценяват групи от числа и техните математически способности. Малчуганите, които правили най-точни оценки (оценявайки, че осем жълти точки са повече от седем сини), познавали най-добре арабските цифри и простите аритметичните действия.

Според изследователите това означава, че вродените възможности за числена оценка са свързани с постиженията (или липсата на такива) при изучаването на математиката в училище.

Под въпрос, разбира се, остава причината за връзката между ANS уменията на децата и математическите им способности. Дали децата, родени с по-добро усещане на числата, по-лесно се научават да броят и да разбират символната природа на числата? Или просто тези с по-слаб усет може би избягват свързаните с математиката дейности, преди да развият нужната компетентност?

"Един от най-важните въпроси, които стои пред нас, е дали можем да тренираме ANS способностите на децата и така да подобрим математическите им способности. Друг въпрос е дали можем да направим програмата за обучение по математика така, че децата да използват в максимална степен своите вродени умения, което ще им помогне да схванат по-сложни математически концепции по-рано", коментира Мелиса Либертус.