Междузвездният вятър сменя посоката

Преди около сто хиляди години Слънчевата система е влязла в облак междузвезден газ, който се простира на три светлинни години. Астрофизиците го нарекли Местен междузвезден облак.

Независимо че неговата плътност е само 0,3 атома на кубически сантиметър, гигантската космическа мъгла играе голяма роля в живота на Слънчевата система.

Именно крайно ниската концентрация на вещество в облака навела учените на мисълта, че той трябва да е относително спокоен и да се движи в една и съща посока в продължение на милиони години.

"Вземете няколко кубически сантиметра земен въздух и ги разтеглете до близките звезди – концентрацията на материя ще бъде същата като в Местния междузвезден облак", пояснява водещият автор на изследването Присцила Фриш от университета на Чикаго.

Движението на хелиевите атоми в Местния облак е следено от 11 космически спътника, чиито данни са анализирани от учените. Според новата информация, получена от спътника на НАСА IBEX, за последните 40 години атомите са променили своята посока.

Да добавим, че предмет на наблюденията на астрофизиците били хелиевите атоми, тъй като те са едни от най-разпространените химически елементи във Вселената.

Изменението засега изглежда незначително – 4-9° за почти половин век, но ако траекторията на полета на облака продължи да се променя, последствията може да са доста печални.

Фриш разказва, че текущите събития са най-опасни за структурата на хелиосферата. Астрофизиците я сравняват с гигантски мехур, в който се намира Слънчевата система.

Хелиосферата се състои от заредени частици, пренесени на границата на нашета планетна система от слънчевия вятър. Тази "опаковка" защитава всички планети от космическата радиация, която идва от съседни звезди и други обекти, подобно на начина, по който атмосферата на Земята ни защитава нас от слънчевата радиация.

Размерът и формата на хелиосферата пряко зависят от това как си взаимодействат слънчевият вятър, духащ отвътре, и потоците газ в Местния междузвезден облак, действащи отвън. Смяната на траекторията на последните може да образува пробив в защитата на Слънчевата система и тогава всички потоци космическа радиация да нахлуят директно в нейния център.

Астрофизиците смятат, че засега няма място за притеснения и хелиосферата както преди служи като отличен щит от излъчването на далечните звезди. Но наблюденията на потоците хелиеви атоми в Местния междузвезден облак продължават и скоро учените ще могат да предскажат кога и как ще се промени тяхната посока.