Мозъците ни разполагат с три нива на работна памет

Изследователи от университета Rice и Технологичния институт в щата Джорджия намериха доказателство, подкрепящо теорията, че мозъкът разполага с три концентрични слоя от работна памет, в които да съхранява леснодостъпна информация.

Изследователите на паметта отдавна спорят по въпроса дали съществуват два или три слоя на краткосрочната памет и какви са капацитетът и функциите на всеки един от тях.

В статия от мартенския брой на списанието за когнитивна психология (Journal of Cognitive Psychology) учените открили, че краткострочната памет се съдържа в три области.

Във функционалния център се намира ядро, фокусирано върху един активен обект. То е заобиколено от второ ниво, в което се намират поне три активни обекта. В периферията е разположен трети, по-широк регион, съдържащ пасивни обекти.

Но по-важното откритие е, че ядрото, наречено още фокус на внимание има три, а не две роли, както се е смятало досега. На първо място то насочва вниманието към правилният обект. Неговото действие е засегнато от това дали съществува предвидим входен модел за извикване на обектите. Другите му две функции са свързани с възстановяването на обекта в съзнанието и по необходимост неговата актуализация.

За да проверят догадките, си учените използвали тестове с прости задачи за памет, включващи смяната на различни цветове и форми на компютърния екран. Чрез изследване на превключване на обектите вътре и вън от фокуса те установили и ролите на фокусирането на вниманието.

В предишните си проучвания учените открили, че времето за реакция на тази задача не се колебае от броя на съхраняваните в паметта обекти, когато между тях има логическа връзка и те бивали извикани в съзнанието в предсказуем ред.

Сегашното изследване показало, че когато не съществуват модели, всички участници показали увеличено време за реакция, когато липсвал логически модел за добавяне на нови обекти. Това означавало, че областта извън фокуса трябва да бъде претърсена, когато не съществува подобен модел.

Въпреки това, както личало от предишни проучвания, когато на участниците били дадени 10 часа да практикува паметова задача по логически модел, всички могли да увеличат фокуса си на внимание и да съхраняват четири обекта във фокусното ядро. Но това фокусно ядро не се увеличавало щом паметовата задача нямала предсказуем модел.

Когато извършвате една и съща задача отново и отново, паметта ви може да бъде частично автоматизирана така че да извършвате друга задача едновременно, казват учените.

Тази способност идва естествено. Например когато карате колата си по обичайния път към супермарктета вие можете също така да мислите какво да приготвите за вечеря и да правите списък за покупките. Тази втора задача става доста по-трудна, когато карате по различен от обичайния маршрут, заявяват те.

Друг етап от изследването показва, че третото ниво на памет – региона, съдържащ пасивните обекти, е не само разделено от други две области за активно съхранение, но и самата граница е с избирателна пропускливост. Така броят на пасивните обекти, които биват извадени на фокус, не се влияе нито времето за отговор, нито от точността на активираните обекти, отчитат авторите на изследването.