Експерти от НАСА разглеждат идеята за използване на технологията на 3D печат за направата на резервни части за Международната космическа станция, както и за дългосрочни мисии в дълбокия космос, информира Scientific America.
Освен това обаче щатската космическа агенция проучва възможността за използването на технологиите в по-голям мащаб – за създаването на обитаеми от бъдещите астронавти бази на Луната.
Технолозите работят върху проект за огромен 3D принтер, който да бъде използван за направата на структури върху повърхността на Луната. Бетонът ще бъде направен от лунен прах и минерала реголит.
Прототипът на принтера използва техника, която нейният създател – проф. Беркох Хосневиц от университета в Южна Калифорния, описва като "контурна изработка". Принтерът излива един след друг слоеве бетон - последователното един върху друг. По същото време роботизирани мистрии ще оформят материала в детайла под необходимия ъгъл.
Други автоматизирани функции в принтера ще включат създаването на водопровод и канализацията, електрическото окабеляване и другите структури за създаването на обитаеми помещения. В експеримент Хосневиц показал как технологията може да гради стена, с площ от един квадратен метър на всеки 20 секунди.
Един от ключовите въпроси, които трябва да бъдат разрешени, е свързан със замесването на бетона на Луната. Тук се предлагат различни варианти, свързани с използването на вездесъщия лунен прах и на реголита.
Учените от университета на Южна Алабама предлагат ползването на разтопена сяра, докато експерти от НАСА обмислят влагането на въглеродни нанотръби и лепило в бъдещия бетон. Разбира се, може да се окаже, че Луната разполага с достатъчно количества вода, която да служи за неговата направа.
Самият строеж на Луната може да се окаже предизвикателство, с оглед на суровите условия, сравнение с които антарктическите планини изглеждат като приятно местенце за живот. Липсата на атмосфера и много ниската гравитация могат да позволят на архитектите да развинтят въображението си и да създадат конструкции, които са немислими тук на Земята.
Един ден новата технология може да намери естествено приложение на много места на Земята, особено в региони, които изискват бърз строеж, като засегнати от природни бедствия територии и бедни региони в държави от Третия свят.