Накъде върви българската наука?

"Днешното индустриално и постиндустриално общество, пригодената според нашите изисквания среда, в която живеем, и дори личният ни живот са немислими без достиженията на науката."

С това на пръв поглед тривиално, но често забравяно от политици и икономисти твърдение, започва "Оперативна програма Наука 2014 – 2020" - един нов амбициозен идеен проект за мащабно финансиране и развитие на науката и иновациите в България.

Изготвен от широк екип от учени и докторанти от сдружение "Когито", документът бе представен официално в пресклуба на БТА.

"Науката е тази, която ще изведе Европа от кризата, и тя е нещото, което трябва да се развива, за да бъде Европа истинският мотор за развитие на света", заяви по време на презентацията си Христо Колев, специалист от Института по металознание към БАН. Според Колев до момента всички разговори с членове на предишното правителство на Тройната коалиция и сегашното на ГЕРБ в тази насока не са дали очакваните практически резултати.

Последните усилия са били свързани с разговори с настоящия министър по управление на средствата от ЕС Томислав Дончев, който е обещал да предприеме действия, ако учените му предложат съответните мерки за развитие.

Така се ражда "Оперативна програма Наука 2014 – 2020" - документ от десетина страници, в които схематично са набелязани шест приоритетни оси или общо 32 конкретни мерки за развитие на българската наука до 2020 г.

Ако бъде реализиран на практика в този си вид, от него специалистите в най-различни научноизследователски области, преподавателите в средните училища и ВУЗ-овете ще могат да получат от еврофондовете крупната сума от малко над 3 млрд. евро (или 6,2 млрд. лева). Проектът е един от няколкото с подобно съдържание и цели, които се разработват в момента от различи екипи от учени.

Авторите на документа са се постарали той да има връзка и препратки към всички сфери, където е необходимо науката да бъде развивана – от висшето и средно образование за създаване на интерес у младите хора към науката до различните научни институции и бизнеса.

По думите на авторите в плана им отсъства типичното "дърпане на чергата", характерно за други инициативи в тази насока. Наред с това "Оперативна програма Наука 2014 – 2020" не се конкурира с другите оперативни проекти, в които образованието и науката също са приоритетни.

"Единственото, с което разполагаме до момента, е "Европа 2020" и тези 1,5% от БВП, които България ще трябва да отделя за наука дотогава. Голяма част от този процент обаче ще се дава от частни инвеститори, които нямат никакъв интерес към българската икономика и инвестиции в наука", обяснява Христо Колев. Според него разработеният от "Когито" проект се занимава с точно тези проблеми.

Силен момент в новия проект е, "че всяка от разписаните приоритетни оси е със собствен проектобюджет, съобразен с броя учени в съответната страна. Тук са взети предвид не само учените в университетите и академиите, но и учителите в училищата", коментира Мария Явахчова, докторант по ядрена физика и един от съавторите на "Оперативна програма Наука 2014 – 2020".

Според Явахчова инициативата е съобразена както с икономическото състояние на страната, така и с цените на научната апаратурата, която се предлага на пазара. Така кандидатстващите по нея ще могат да си позволят необходимото оборудване за развойната си дейност, а с парите от програмата ще могат да бъдат изградени нови научни центрове. Ще бъдат създадени и инфраструктури, които ще са основно от полза на бизнеса.

Сред важните пера в "Наука 2014 – 2020" е бюджетът, предвиден за създаването на електронни библиотеки – бази данни, с които работят учени, преподаватели и ученици от всички развити страни. Авторите на проекта са предвидили и бюджет за патенти - оказва се, че патентоването и защитата на авторските права в България са доста скъпо удоволствие, което малцина могат да си позволят.

"Програмата е насочена не само към науката, а по-точно към изграждането на връзки между нея, образованието, бизнеса, обществото и институциите и към внедряване на иновациите в практиката. Това е пътят за излизането на България от кризата и създаването на адекватна среда за работа, за връщане на младите хора тук и за развитие на бизнеса", коментира още Мария Явахчова.

В представянето на "Наука 2014 – 2020" взе участие и д-р. Христо Лафчиев, специалист по теоретична ядрена физика към Института по ядрени изследвания и ядрена енергетика на БАН. Според Лафчиев по оперативната програма вече е извършена и сериозна лобистка дейност. Група учени от "Когито" вече са посетили Брюксел, където са разговаряли с евродепутати и представители на Еврокомисията.

"Цел на проекта е всичко да е много балансирано, като всеки научен клон да е представен подобаващо. В това отношение документът е в синхрон с новата тенденция на ЕС, заложена в бъдещата осма рамкова програма", коментира още Христо Лафчиев.

Според програмата европейкските държави не трябва да определят приоритетни области в развитието на науката, а трябва да финансират само най-добрата наука. "В науката никога не знаеш кога и къде ще "изскочи заекът". Не можем да знаем в коя област ще има пробив през следващите години, за да го финансираме приотритетно", каза още Лафчиев.

В проекта ясно е наблегнато на тези дейности, които улесняват учените и преподавателите да си вършат работата. Ако учените и институциите работят добре в синхрон, те ще си получат пари за развойна дейност, съфинансиране и патенти. Голям плюс на "Наука 2014 – 2020" е, че той е направен от специалисти – учени, докторанти и най-вече от млади хора, които са в началото на кариерата си и имат десетки години научна кариера, каза още Христо Лафчиев.