Над седем милиона са учените и научните изследователи по света към днешна дата, се казва в публикуван днес доклад на Британската академия на науките.
Според данните в него глобалните разходи за изследване и развитие надвишават 1 трлн. долара годишно, което е с 45% повече спрямо нивата от 2002 г. Изследванията и научните трудове на тези учени се публикуват в около 25 хиляди специализирани издания всяка година.
Основната теза, залегнала в доклада, е, че науката в съвременния свят все повече се превръща в наднационално занимание.
Подчертава се растящата роля на учените от Китай, Бразилия и Индия, успешно заставащи по качество и количество на своята работа редом до колегите си от държави с традиции в научната сфера като САЩ, Германия, Япония, Великобритания.
Освен това все по-често изпъкват и разработки на изследователи от "изненадващи" за световния научен елит страни като Иран, Техеран, Турция, Тунис.
"Тези изследователи сътрудничат помежду си, мотивирани от това да работят с най-добрите хора и най-доброто оборудване в света и от любопитството, търсенето на ново знание за напредък в тяхната област или за разрешаване на специфични проблеми", казват от Британската академия на науките.
По отношение на България обаче заключенията не са толкова положителни. Освен че се споменава, че страната ни и Румъния са сред държавите в Европа, в които ползването на интернет все още е на много ниски нива спрямо държави като скандинавските например, се илюстрира и малката степен на научно сътрудничество с други еврочленки.
От схема в документа е видно, че немалка част от страните в ЕС отдавна обменят активно научна информация и работят заедно по научни проекти. За България информацията е, че в недалечното минало е сътрудничила единствено с Германия. Данните са за периода 1996 – 2000 г. За сравнение, Румъния е имала съвместни проекти с Италия, Германия, Литва, а Гърция – с Кипър, Германия, Франция, Великобритания и др.
Все пак на по-късен етап българските учени започват да сътрудничат и с Италия, Обединеното кралство и други държави, вписвайки се малко по-успешно в тенденцията за глобализация на научното знание.