Неуловимото неутрино – ключ към безпроблемна комуникация?

Екип от учени от университета в Рочестър и държавния университет в Северна Каролина успяха за първи път да изпратят съобщение, използвайки неутрино – елементарни частици без почти никаква маса, които се движат почти със скоростта на светлината и проникват без проблеми във всякаква среда.

При експеримента, проведен в американската национална лаборатория Ферми, с помощта на неутрино частици било изпратено съобщение, което преминало през скален пласт с дебелина от 240 метра. То гласяло само една дума - "неутрино".

"Използването на неутриното ще ни позволи да комуникираме между всеки две точки на земята без нуждата от сателити и кабели", казва водещият автор в изследването проф. Дан Стансил, цитиран от PhysOrg.com.

"Неутриновите комуникационни системи ще бъдат много по-сложни от днешните системи, но могат да имат важни стратегически приложения", допълва Стансил.

Мнозина физици до момента са обсъждали на теория възможността от използването на неутрино частиците в комуникациите, поради тяхната невероятна способност да преминават без проблеми през почти всякаква материя, което се изпречва пред пътя им и без почти да влизат във взаимодействие с атомите. Така например, всяка секунда през телата ни преминават милиарди частици неутрино, (повечето дошли от слънцето), без да докоснат и един атом в клетките ни.

Ако един ден тази технология, например, се приложи при подводниците, то те ще могат без проблеми да се свързват с базите си от големи разстояния и намирайки се дълбоко под водата, като сигналът дори ще минава през центъра на Земята. Понастоящем подобна връзка е трудно осъществима с днешните технологии.

Друго приложение е свързано с комуникацията с бъдещи бази от обратната страна на Луната, която е в постоянно радиозатъмнение спрямо Земята. Тогава носителят на информацията ще минава директно през Луната и това няма да пречи на сигнала.

За експеримента във Fermilab учените използвали два ключови компонента. В ролята на предавател на неутрино влязъл ускорителят на лабораторията, който е един от най-мощните в света. Той създал потоци неутрино с висока интензивност, сблъсквайки протони с голяма скорост във въглеродна мишена.

Вторият компонент бил многотонният детектор на неутрино MINERvA, който се намира в пещера на 100 метра под земята. С него учените успели да приеме неутрино съобщението. Размери на установките и тяхната сложност показват, че на инженерите им предстои още много работа, преди да успеят да създадат ефективни системи за комуникация.

Комуникационният тест бил проведен в рамките на два часа. През това време акселераторът излъчвал снопове от неутрино, които били улавяни от детектора и преработвани в двоичен код. Така например наличието на сноп неутрино било разкодирано като 1, а липсата му – като 0. По този начин била предадена информацията за думата "Неутрино".

За сложността на метода (и съответно примитивността на технологиите ни) говори и фактът, че учените трябвало да излъчват при всеки импулс гигантски количества от неуловимото неутрино, тъй като детекторът успявал да улови едва една от всеки 10 милиарда частици, които преминавали през него в даден момент.