Отгледали стволови клетки в тялото на жива мишка

Испански учени отгледаха нов тип стволови клетки в тялото на жива мишка. Биолозите за пръв път успяха да "изтрият" паметта на част от клетките в организма на жива мишка и да ги превърнат в нов тип стволови клетки с по-широки възможности за преобразуване отколкото при техните ембрионални конкуренти, съобщи сп. "Нейчър".

Мануел Серано от Националния център за изучаване на рака в Мадрид, Испания и неговите колеги са открили нов тип стволови клетки и са се научили да ги отглеждат в организма на жива мишка. За целта учените са създали специален ретровирус, който е вкарал в генома на гризачи "пакет" от четири гена - Oct4, Klf4, Sox2 и c-Myc, необходими за препрограмиране на възрастни клетки.

Този блок гени е бил устроен по такъв начин, че е бил в неактивно състояние и не е работил, докато в организма на живатамишка не са се появили молекули на антибиотика доксициклин. Това е предпазвало гризачите от появата на мутации и тумори до началото на експериментите.

Когато учените са добавили лекарство във водата в поилката, мишките са започнали бързо да губят тегло и са умрели няколко седмици след началото на опитите. 

Дисекцията е показала, че всички органи на гризачите са съдържали много тератоми - специални ракови тумори, възникващи в резултат на растежа на стволовите клетки в тялото. По думите на учените, получените от тях култури видимо са се различавали от останалите видове стволови клетки. Те могат да се превръщат не само в клетки на тъканите на тялото на техния "носител", но и в специални плацентни клетки, участващи в развитието на зародиша. 

Този факт, според учените, показва, че съвременните методики за култивиране на стволови клетки са непълноценни, допълва БТА. 

"Нашите стволови клетки могат да оцелеят и извън организма на мишките, което ни позволява да манипулираме с тях в лаборатории. Следващата ни крачка ще бъде да установим дали можем да използваме тези нови стволови клетки за култивиране на различни тъкани като части от черен дроб, бъбреци и панкреас", заключава Мария Абад от Националния център за изучаване на рака, друг участник в изследването.