Планети-номади скитат из галактиката

Млечният път може да бъка от "бездомни" планети, които пътуват в космоса, вместо да обикалят около звезда. Може да се окаже, че съществуват 100 хиляди пъти повече планети - номади в Млечния път, отколкото звезди, ако вярваме на института Kavli за астрофизика на космология Cosmology (KIPAC), създаден по инициатива на университета Станфорд и щатската национална акселераторна лаборатория (SLAC).

Ако практическите наблюдения потвърдят оценките, този сравнително нов клас от звездни обекти ще окаже отражение за планетното формиране и ще да промени разбирането ни за произхода и наличието на живот във Вселената.

"Ако някоя от тези планети номади са достатъчно големи, за да имат плътна атмосфера, те могат да запазят достатъчно енергия, за да направят възможно съществуването на бактериален живот", казва ръководителят на екипа Луис Стригари. Макар че планетите номади не се топлят от топлината на звезда, те могат да генерират вътрешна топлина, предизвикана от радиоактивен разпад или тектонична дейност.

За последните две десетилетия изследователите идентифицирали над 500 планети извън слънчевата система, по-голямата част от които обикалят около звезди. Миналата година обаче бяха засечени десетина планети-номади благодарение на техниката на гравитационните лещи. Тя използва ефекта на моментното разсейване на светлината на звездите, която преминава в близост до планета – номад в момент, в който и двете се намират на една права със Земята.

Досега изследователите считали, че съществуват средно две скитащи планети за всяка звезда от главна последователност (всяка типична звезда) в нашата галактика. Новото проучване оценява, че тези обекти може да се срещат поне 50 хиляди пъти по-често от считаното днес.

Екипът на KIPAC достигнал до този извод, след като прибавил в оценките си параметри като общото гравитационно привличане на Млечния, приблизителното количество на материята, която да образува тези планети и как тази материя може да бъде раздели в обекти от размерите на Плутон до по-големи от тези на Юпитер.

За да открият по-малки планети-номади, чиито размери са като тези на Земята, учените трябва да почакат появата следващото поколение от големи телескопи и по-специално на космическият телескоп WFIRST (Wide-Field Infrared Survey Telescope) както и наземният LSST (Large Synoptic Survey Telescope). По план те трябва да започнат да функционират в началото на следващото десетилетие.

Ако теорията на учените от Станфорд се окаже правилна и Млечният път бъка със скитащи планети, то научният свят може да погледне по-сериозно и възможността космически сблъсъци с участието на планети-номади да са спомогнали за разпространението на микробиологични частици живот в космоса, който в даден момент в миналото да е заразил и Земята.