Изследователи от научния парк Daresbury във Великобритания създадоха технология, която може да се окаже бъдещето на чистата ядрена енергия. Пред журналисти от британския вестник "Дейли мейл" те демонстрираха нов ускорител на частици в умален мащаб, който ако се комбинира с други ускорители, може да произвежда чиста ядрена енергия от торий, вместо от сега използвания уран.
Известен като Електронна машина с множество приложения (ЕММА), ускорителят по същество представлява умалена версия ускорителите, използвани за физични изследвания, като Големия адронен колайдер (ГАК). Въпреки малките си размери EMMA може да бъде използван за стартирането и поддържането на ядрена реакция в бъдещите ториеви електроцентрали.
Торият е сребристо бял, слабо радиоактивен метал, който се среща по цялата планета. За разлика от урана, торият е относително "чист" източник на енергия, тъй като периодът му на полуразпад е много по-кратък от урановия. Освен това след употреба торият остава и по-малко опасни странични продукти като плутоний и цезий.
Друго важно предимство на тория пред урана е, че за да поддържа ядрена реакция, той се нуждае от постоянно бомбардиране с ускорени частици. Така в случай на авария възможността ториевият ядрен реактор да се стопи и да замърси околната среда е изключена. Подобно развитие на нещата днес силно тревожи човечеството в светлината на тежката авария в японската централа Фукушима.
Учените смятат, че EMMA ускорителят на теория може да осигури постоянен поток от частици, които да поддържат ядрената реакция на тория. За целта не е нужно той да бъде с гигантски размери и да струва милиарди. Една достатъчно усъвършенствана версия на ЕММА би се побрала дори в гараж.
Специалистите са запознати с капацитета на тория в производството на електричество още от 50-те години на миналия век. Тогава обаче фокусът бива насочен към урана, който за разлика от тория се оказва подходящ и за производството на атомни оръжия.
Днес освен Великобритания, още няколко държави работят усилено върху създаването на ускорители на частици. Освен за производството на енергия от торий те могат да се използват и за медицински цели, като терапията на труднодостъпни злокачествени тумори.