Космическите телескопи "Хъбъл", "Спицър" и "Чандра" се обединяват, за да надникнат надълбоко в древната история на Вселената.
С помощта на гравитационни лещи те ще "разгледат" галактики, които се намират много по-далече от откритите по-рано и 100 пъти по-слаби от тях, се казва в съобщение на НАСА.
"Идеята се състои в това да се използва естествената космическа "лупа" заедно с космическите обсерватории и да се разбере за Вселената повече, отколкото преди – да се открият най-далечните и слаби галактики, които може да се видят", казва Дженифър Лоц от Научния институт на космическия телескоп.
В рамките на програмата The Frontier Fields през следващите три години астрономите ще наблюдават шест галактични купа през гравитационни лещи – тоест също през огромен куп галактики, които деформират пространство-времето, както обикновена леща изкривява светлинния лъч.
Това ще помогне на учените да видят какво се крие не само вътре във системите, но и зад тях – да се "осветят" други, по-далечни, а това значи и по-древни галактики, за да се разбере повече за "младостта" на Вселената.
Първият природен телескоп, където ще надникне "голямата тройка" космически обсерватории, ще бъде Пандора (Abell 2744): както очакват астрономите, с помощта на тази лупа ще може да се разгледат рекордно далечни галактики, които са съществували, когато Вселената е била само на няколкостотин милиона години. Засега за най-далечна се смята галактиката z8_GND_5296 – ние я виждаме такава, каквато е била тя само 700 милиона години след Големия взрив.
Обсерваториите ще работят заедно, като всяка от тях ще изпълнява своята функция – оптичният "Хъбъл" и инфрачервеният "Спицър" ще разкажат на изследователите за разстоянието до галактиките и техните маси, а "Чандра" ще прави рентгенови снимки на куповете, за да оцени може ли да се използват те като гравитационни лещи, както и дали е възможно да се открият в далечните галактики свръхмасивни черни дупки, пояснява РИА Новости.