Ремонтът на Ларгото излязъл златен на данъкоплатците

Ремонтът на Ларгото е излязъл златен на европейските и на българските данъкоплатци. Документите за изпълнението на договорите за обновяването на "Антична Сердика", с които "Сега" разполага, разкриват редица "особености", които са в полза на фирмата изпълнител и определено са в ущърб на възложителя в лицето на Министерството на културата (МК), пише вестникът.

Част от строително-ремонтните работи са разбити абсолютно нелогично в два договора, които са платени с пари по програма "Регионално развитие" и от държавния бюджет. Сумите по договора са били преведени още преди обектът да е завършен, а банковата гаранция е освободена светкавично, след като е констатирано, че изпълнението е изрядно. Затова, когато регионалното министерство открива куп нередности и се стига до закъснение заради отстраняването им, трябва да се води дело за неустойка, вместо парите да се удържат от гаранцията, твърди изданието.

Действията на МК са изцяло в разрез с добрите практики. Обичайно се изчаква довършването и издаването на Акт 16, като дотогава се задържа последният транш от плащанията, покриващ поне неустойката. Нищо такова не се е случило с Ларгото. Без да се дава гласност, договорът за реставрация и консервиране на стойност 12.5 млн. лв. с ДДС с консорциума "Антична Сердика" е бил променен точно преди изтичането му, като е удължен срокът му. В първоначалния вариант той е 200 дни, считано от 5 май 2015 г. Тоест в идеалния случай изпълнението е трябвало да приключи на 21 ноември 2015 г. С промяната той е бил удължен до 20 януари 2016 г. 

Всички експерти са категорични, че е било предварително известно, че е невъзможно такъв сложен обект да се изпълни за такъв кратък срок и договорът е сключен само и само да не се загубят парите по ОП "Регионално развитие". За голямото бързане тогава свидетелства археологът Николай Овчаров, който е съветник на министъра на културата Боил Банов, а преди това е консултирал предшествениците му Рашко Младенов и Вежди Рашидов. "Проектът трябваше да бъде завършен буквално в рамките на месец-два, защото, ако това не се случеше до края на декември 2015 г. и не бяха получени необходимите документи, България щеше да загуби от неустойки няколко десетки милиона лева. Те трябваше да бъдат платени от държавата, защото това са европейски средства, които вече бяха разходвани", обясни той пред "Фокус". 

Удължавайки договора обаче, МК прави нещо абсолютно нелогично - то изтегля последното плащане на 18 декември 2015 г., т.е. повече от месец преди изтичането на договора. Така на практика се съгласява да "купи котка в чувал", като плати много преди да приеме обекта и без да е ясно дали изпълнението е качествено.

Променено е и друго съществено обстоятелство. В първоначалния вариант на договора МК има право да задържи последното плащане от 30% от сумата, докато изтекат 30 дни от приемането на обекта без възражения. Според промяната в полза на министерството е била учредена банкова гаранция в размер 5.2 млн. лв., която ще се освободи 30 дни след приемането на обекта без забележки от възложителя и издаването на Акт 16.

На 8 декември 2015 г. - 10 дни преди крайния срок за плащане, МК подписва още един договор с консорциума "Антична Сердика" - за извършване на "нововъзникнали поради непредвидени обстоятелства допълнителни строителни дейности", които не могли да се предвидят с първия договор. Така изпълнителят получава още 1.9 млн. лв. без ДДС, за да отстрани дефектите за 41 дни. Най-абсурдното е, че става дума за дейности, които няма как да не са предвидени в първия договор за цялостно изпълнение - крепежни дейности, конструкция, дори ВиК. 

Нататък събитията се развиват изцяло в полза на строителя. На 25 януари 2016 г. комисия на МК приема обекта, без да констатира пропуски. По-късно държавната приемателна комисия на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) установява, че куп предвидени в договора дейности не са извършени - около 50% от куполното покритие не е със стъкла, а с плексигласови плоскости, няма шпакловка и боядисване на аквапанелите, не са довършени окачените тавани, остъкляването, хидроизолациите, електрическите инсталации,  включително осветлението, пожароизвестяването и видеонаблюдението, не е монтирана евакуационната врата и др. Всичко това е подробно описано в съдебното решение по делото за неустойката, заведено и загубено на първа инстанция от МК. За момента няма отговор на въпроса защо при такива съществени пропуски обектът е приет от МК без забележки. МРРБ връща обекта за доработка и в крайна сметка го приема на 26 февруари 2016 г. Банковата гаранция е освободена. 

На 20 април 2016 г. застроените руини са открити тържествено от премиера Бойко Борисов и няколко министри. Две седмици по-късно стъклените куполи протичат. Общественото недоволство е потушено с уверения от МК, че обектът е в гаранция и изпълнителят ще отстрани теча за своя сметка в най-кратки срокове. Но МК отказва да съобщи в какъв размер е гаранцията и докога важи. Ако се съди по договора с изпълнителя, по това време тя отдавна му е била върната и не е известно кой плаща третото довършване на обекта.

Министърът на културата Боил Банов не пожела да отговори на нито един въпрос на "Сега" във връзка със странните процедури. Той обяви, че няма да обсъжда темата, докато не приключи разследването на прокуратурата срещу него за длъжностно престъпление и безстопанственост.